Фабел се загледа във водата и се замисли над това, което му беше съобщил Махмут. Защо, да го вземат мътните, Бухолц и Колски не му бяха казали нищо? Вярно, тази информация не бе толкова важна за разследването му, но знае ли човек! Фабел се извърна към Махмут.
— Едно не разбирам: щом тази нова групировка е толкова малка, защо другите украинци… или турците не я разбият?
— Не си чувал как говорят украинците… или по-скоро как не говорят… за тези типове. Нали го знаеш Юрий Варасов?
Фабел кимна: Варасов беше огромен като великан главорез украинец, заподозрян в цяла поредица убийства на гангстери. Славеше се с това, че бие с огромните си пестници жертвите, докато издъхнат. В хамбургската полиция така и не успяваха да съберат достатъчно улики срещу него, за да му предявят обвинение.
— Та дори Варасов говори през шепот за тези типове. Доколкото подразбрах, е излязъл рано-рано в пенсия, за да не мъти водата на новите си господари. Уплашили са го до смърт. А украинците не се плашат лесно.
— Още не разбирам какво толкова им е страшното на тези новите.
— Ако се вярва на мълвата, са служили в специалните части…
— Е, и какво от това? Знам, че това ги прави крайно опасни, но половината руска, украинска и балтийска мафия в Европа се състои от главорези от бившите съветски специални части…
Махмут поклати нетърпеливо глава.
— Не, не. Тези типове са различни. Работили са в специална полицейска част към Вътрешното министерство на Съветския съюз или нещо от тоя род. Ветерани от Афганистан и Чечня. Не ги знам какво са вършили там, но явно тъкмо то плаши до смърт останалите.
По високоговорителя обявиха, че корабчето ще спре на кея при „Свети Георг“. Махмут стисна радушно ръката на Фабел, като се постара никой да не забележи тази проява на приятелски чувства към полицая.
— Аз ще сляза тук. Ще видя какво мога да науча за момичето и Клугман. Пази се, приятелю.
— Ти също, Махмут.
Фабел го изпрати с поглед. Докато корабчето потегляше, забеляза хубаво момиче с къса руса коса, което също бе слязло — залязващото слънце бе направило косата му златистомногобагрена. Докато наблюдаваше тази искряща младост, Фабел усети тъга. Обърна се и отиде в другия край на палубата — така и не забеляза, че момичето е тръгнало в същата посока като Махмут, на двайсетина метра след него.
Сряда, 4 юни, 8,45 ч. вечерта,
„Алстерпаливион“, Хамбург
Умората, която следобед бе започнала да оборва Фабел, затегна хватката си. Когато слезе от корабчето, той се чувстваше смазан и мръсен. Вечерта беше отправила предизвикателство на мрачния ден и ниското слънце бе обагрило града в червено и меднозлатисто. Фабел слезе в южния край на Биненалстер и отиде пеш до „Алстераркаден“ в центъра, който беше съвсем наблизо. Седна под колоните на безистена и си поръча салата с риба и бира, с която да я преглъща. От ресторанта се виждаше реката и Фабел плъзна уморен поглед по водата, която проблясваше на вечерната светлина и по чиято повърхност без всякакво усилие се плъзгаха лебеди. От другата страна на реката беше централният градски площад, където Rathaus[9] се възправяше властно към небето, а часовниците от потъмняла мед на кулата грееха ярко в предзалезното слънце.
Фабел не знаеше откога жената стои там и трепна, щом чу мюнхенския й акцент.
— Може ли?
— Да… да… разбира се, госпожо доктор…
Той махна припряно салфетката и се изправи, за да придърпа един от столовете.
— Дано не преча — каза Сузане Екхарт.
— Не… ни най-малко. — Фабел повика сервитьорката и отново се извърна към Сузане. — Какво да ви поръчам?
Тя каза сама на келнерката да й донесе чаша бяло вино. Фабел отново я попита не иска ли нещо за ядене, Сузане обаче поклати глава.
— Хапнах в службата. Но вие яжте.
Фабел си гребна малко от херингата. Почувства се странно уязвим — той ядеше, а Сузане го гледаше. Тя отметна назад глава, за да почувства върху лицето си топлото слънце, и Фабел пак усети, че се е прехласнал по красотата й.
— Пазарувах в безистена — кимна жената към пликовете, които беше оставила до себе си — и ви видях да седите тук. Изглеждате капнал от умора. Тежък ден, а?
— Определено. За съжаление тежките дни и безсънните нощи са задължителни при този вид работа.
Донесоха виното. Сузане вдигна чашата.
— Zum Wohl[10]! За тежките дни и безсънните нощи!
— Cheers[11]! — Както обикновено, Фабел го каза на английски. Сузане се засмя.