— Какво откри, Вернер?
Той седна срещу Шефа си и се подсмихна, задето са го „разчели“ толкова лесно.
— Две неща. Първо, колкото и да не ти се вярва, онова приятелче Клугман съвсем не е било откровено с нас.
— Наистина ме изненадваш.
Вернер му показа разпечатка на нещо като извлечение на телефонна сметка, но без цената, само с набраните телефони и продължителността на разговора.
— Взех сметката за клетъчния телефон на Клугман. — Вернер забеляза, че Фабел е вдигнал вежди. — Не беше лесно. — Той почука с месест показалец по един от редовете. — Виж тук… Клугман е набрал този номер в два и трийсет и пет след полунощ… номера на местния полицейски участък. Точно както той обясни и както потвърдиха от централата в участъка. — Вернер плъзна палец надолу по страницата. — А сега погледни тук. Два двайсет и две след полунощ…
Фабел вдигна очи от разпечатката и се взря във Вернер.
— Копелдакът му с копелдак.
— Точно така. Разговарял е с този номер дванайсет минути. Очевидно е затворил и чак тогава е набрал местния полицейски участък. И така, на кого ще звъниш, преди да се обадиш в полицията, ако току-що си намерил така наречената си приятелка накълцана на кайма? На доставка на пици по домовете ли?
— И с кого е разговарял? Чий е номерът?
Вернер се облегна на стола и го наклони назад.
— Е, това е другото нещо. Проверих веднъж, после и втори път в съответните служби, в „Дойче Телеком“, при операторите на клетъчни телефони… такъв номер не съществува — оповести Вернер, след като пусна стола отново напред и забучи пръст в разпечатката.
— Не може да не съществува.
— Ами да, щом Клугман е говорил с него в продължение на дванайсет минути, но въпреки това номерът не е регистриран никъде. Остава да направим само едно.
— Нe си ли опитал вече?
— Реших да предоставя тази чест на теб, шефе.
Фабел взе клетъчния си телефон и набра номера. Някой вдигна след второто позвъняване, но не каза нищо. Фабел поизчака и рече:
— Ало!
Мълчание.
— Ало!
Стори му се, че чува как някой диша в другия край на линията. Беше сигурен, че се е свързал с клетъчен телефон. След две-три секунди отново каза:
— Ало!… Аз съм…
Линията прекъсна. Фабел набра номера отново. Изчака няколко позвънявания и затвори. Обърна се към Вернер.
— Добре… Ана и Паул още ли държат под наблюдение Клугман?
Подчиненият му кимна.
— Ще го задържим.
Уличката беше съвсем тясна. Освен това беше мрачна, защото бе разположена от изток на запад, а сградите от червен пясъчник по нея бяха поне на по три етажа. Паркирането беше разрешено само от едната страна и беемвето на Ана Волф и Паул Линдеман беше спряно малко по-надолу. Нямаше други свободни места, затова Фабел, до когото седеше Вернер, се видя принуден да спре зад ъгъла.
От съседната улица се появи Соня Брун, която носеше два големи пазарски плика, пълни с покупки. Беше висока, слаба, с дълги крака с красив тен. Косата й беше тъмна и дълга и тя я беше вдигнала над челото си със слънчевите очила. Беше стройна, поддържана, в чудесна форма. Фабел се сети какво му бе казал Мьолер за формата, в която е била втората жертва. Наред с другото Соня танцуваше на кол в стриптийзбар „Рай“. Може би „Моник“ все пак си беше проститутка.
Соня подмина колата на Фабел, спряна от другата страна на тясната улица, и той я разгледа по-добре. Беше облечена в евтина къса бяла тениска, под която стърчаха гърдите й и се виждаше коремчето й с красив тен. Носеше къса избеляла дънкова пола и беше обута в платнени сандали с каишки, омотани около изваяните й прасци. Фабел видя лицето й само в профил, но и така си личеше, че е красива. С по-различни дрехи може би дори щеше да изглежда изискано. След като подмина още две коли, спрели пред Фабел, Соня прекоси улицата и свърна в съседната пресечка, където бяха Ана и Паул. Фабел ги предупреди по радиостанцията.
— Ще я проследим до горе. Имам разрешение от прокуратурата да влезем в жилището и да задържим под стража Клугман.
Той извади валтера от кобура и го зареди. Провери го, вдигна предпазителя и пак го прибра в кобура. Обърна се към Вернер.
— Трябва да внимаваме. Сигурен съм, че Клугман няма да ни създава неприятности, но реши ли да се съпротивлява, знае как да го направи.