— Радвам се да ви видя, господин професоре — излъга той.
За него Дорн и чувствата, които той събуждаше, принадлежаха на миналото. Фабел предпочиташе да си останат там. Седна от другата страна на писалището. Върху плота имаше снимка: млада жена на около двайсет години със също толкова порцеланово крехки черти. Фабел неволно прикова поглед в снимката, изумен колко непознато му се струваше сега лицето.
— Изненадах се, че ви намирам тук — рече той.
— Само два дни в седмицата — усмихна се Дорн. — Достатъчно, за да ме впишат като „щатен историк“. Странно е един затвор да си има щатен историк. Но пък този затвор има по-особена история. Половината време прекарвам тук, другата половина — в мемориала на концлагеристите.
— Имах предвид, че съм изненадан, задето сте пожелали да работите със закононарушители след…
Фабел усети, че е започнал изречение, което не желае, а и няма нужда да довършва. Дорн разбра какво иска да му каже и се усмихна.
— Всъщност работата е много благодатна. Някои от лишените от свобода развиха истински глад към историята. По странен начин това им помага да осмислят собствената си история. Но разбрах какво искаш да кажеш. Вероятно съм имал някакви свои цели, когато съм решил да постъпя тук на работа. Сигурно съм искал да разбера що за хора извършват убийство и да бъда край тях. За да… за да проумея какво точно се случи.
— И успяхте ли?
— А това, че ти стана полицай, помогна ли ти?
— Не съм сигурен, че точно това е причината да стана полицай.
И този път Фабел излъга. И двамата знаеха, че общата им лична съдба е тласнала такъв надарен историк като него да стане следовател, който разследва убийства.
Дорн обаче не възрази.
— Исках да поговоря с теб за убийството, по което работиш — обясни той.
— Убийства — поправи го Фабел. — Беше извършено още едно. По същия начин, както бе убита младата Кастнер.
— Господи, какъв ужас! Предположението ми се потвърждава. Точно заради това исках да те видя.
— Какво имате предвид, професоре? Моля ви, кажете ми.
Дорн извади неотдавнашен брой на „Хамбургер Морген-пост“. Беше отворен на статия за убийството на Кастнер.
— И аз като теб — продължи Дорн — бях принуден да се заинтересувам от начина на мислене на психопатите. Неприятно ми е да го призная, но въпреки присъщата му разрушителност понякога в него има и някаква извратена съзидателност. — Той забучи пръст в статията. — Според мен, Ян, си имаш работа с човек, който освен че е много опасен, има и съзидателна жилка. Психозата на този човек със сигурност е подкрепена… с богата информация, вероятно това е най-точното определение.
— В смисъл?
Дорн остави вестника върху бюрото. Вдигна ръка, за да покаже на Фабел да не бърза и да го изчака да изложи тезата си. Фабел познаваше много добре това движение от времето, когато бе ученолюбив прилежен студент.
— Кои сме ние? — попита Дорн. — Какво представляваме? Имам предвид германците.
Фабел се свъси.
— Не разбирам…
— Представата за самобитността на германския народ… до какво се свежда тя?
Фабел сви рамене.
— Не знам — призна си той. — И ми е все едно. Това е въпрос, заради който Германия… а и светът е изживял най-много скръб и разруха.
— Точно така — съгласи се Дорн. — Представата за самобитността на германския народ е мит. Мит, който онзи дребосък, австриецът, дето е рисувал къщички, е превърнал в гръмка небивалица, а Германия е повярвала в нея. Сред най-важните уроци, които съм усвоил като историк, е, че има само настояще. Единствено настоящето има непроменлива, безкомпромисна форма, а миналото е онова, което ние решим да направим от него. Историята се предопределя от нашето настояще, а не обратното. Последните два века не правим друго, освен да измисляме отново и отново своето минало: да придаваме нова форма на самобитността си като народ, каквато всъщност изобщо не притежаваме. Германски народ просто не съществува. Ние сме сбирщина от скандинавци и славяни, келти и италийци, племена, населявали Алпите… миш-маш, обединен от общия език и култура, а не от народностна принадлежност.
— Какво искате да кажете? Какво общо има това с убийствата?
Дорн се усмихна.
— Вярваш ли, че бог Туисто[13] се е родил на германска земя? И че тримата му синове са родоначалници на трите чисти германски племена?
13
Двуполово същество, според древногерманската митология земноводно божество, чийто син е първият човек — Ман. — Б. пр.