— Разбира се, че не. Това са чисти небивалици.
— Вярваш ли в бог Вотан[14]? Или в пантеона на северните богове, оглавявани от съответствието на Вотан — Один?
— Не — отговори Фабел. — Отново митове. Вижте, не разбирам какво общо има това с…
И този път Дорн вдигна ръка, за да го спре.
— Това наистина са митове. Измислици. Но както вече отбеляза и ти, вярата в митовете може да е силна и разрушителна. — Дорн взе бързо вестника и го хвърли през писалището на Фабел. — А той вярва в тях.
— Моля? — Фабел наистина беше объркан. — Кой?
— Твоят убиец. Всеки път, когато убива по този начин, той ни насочва към нещо… — Дорн погледна тавана, но мислите му очевидно бяха другаде. — Връща се едно хилядолетие назад във времето… пресяга се и вади от мрака на миналото нещо, което осмисля настоящето му. Щеше да бъде прекрасно, ако не беше толкова зловещо.
Дорн се отърси от унеса и отново погледна Фабел.
— Нима твърдите, че в тези убийства има някаква митологична или историческа връзка? — попита Фабел.
— Кървавият орел.
Дорн се вторачи в очите на Фабел.
— Кървавият какво…
— Кървавият орел. Подбудите на твоя убиец не са сексуални. Те са религиозни. Той прави жертвоприношения.
— Жертвоприношения ли? Кървавият орел? Извинявайте, господин професоре, но за какво изобщо ми говорите?
— Както знаеш, в тази част на Северна Германия са живели скандинавци. Селището Хам е основано от саксите. По време на нашествията си франките и славяните го превземат и го преименуват на Хамабург. После от Дания идват викингите. Погледни Алтона точно в сърцето на днешен Хамбург — до осемнайсети век това е датски град. В жилите ни тече кръвта на викингите… и на мнозина други, разбира се. Тук хората са се прекланяли пред такива богове като Фрея[15], Балдър[16], Тор[17], Локи[18]… Один. Тези скандинавски богове съвсем не са съвършени. Те са своенравни, сприхави, завистливи, алчни… често се гневят. Не прави изключение и мъдрият Один, бащата на всички богове, северният Зевс. Нашите предци са се стремили да получат най-вече неговото благоволение. — Дорн замълча. Пресегна се през писалището и взе два тома. — Один иска жертвоприношения. Като всички останали богове. Но колкото по-велик е един бог, толкова по-големи са жертвоприношенията. Така например Адам Бременски разказва в летописа си за нещо, което бихме могли да наречем „празник“ в Убсола, или Упсала, както я знаем днес. Този празник се е ознаменувал всеки девет години и продължава девет дни. Всички — кралят, пълководецът и обикновеният човек, трябвало да изпратят дарове. Всъщност един крал на викингите, приел християнството — Инге Стария, е свален от престола, защото отказал да участва. На всеки от деветте дни на празника се колят по девет от всички живи мъжки същества — домашни животни, птици и хора — и после се бесят с краката надолу в горичката при храма. Изумително. И то само защото числото девет е имало някакво значение в култа към Один. Та мисълта ми е, че Один иска в жертва да се принасят хора. И това жертвоприношение често приема формата на така наречения Кървав орел.
— И по-точно? — попита Фабел, който усети как кръвта му заиграва.
— Това е човек, който е принасян в жертва и според преданието сам стига до обиталището на Один. Човек, на когото са дадени орлови криле.
— И как е принасян в жертва? — полюбопитства Фабел, макар и вече да знаеше отговора.
Дорн погледна Фабел, без да мига, право в очите.
— Взимали затворник. Или жена, отвлечена при някой от набезите на викингите. Събличали я гола и я завързвали надолу с главата, с ръце, разперени като крилете на орел. После жрецът на Один взимал меч с широко острие и разпарял корема й…
Докато Дорн говореше, Фабел усети как сърцето му се разтуптява.
— Тези жреци били точни като хирурзи. С един удар разпаряли жертвата, без да увредят основните органи и без да я убият. После изтръгвали белите дробове и ги мятали зад раменете — крилете на Кървавия орел. Криле, с които жертвите можели да отлетят при Один.
Фабел продължаваше да седи и да гледа вторачено Дорн. Имаше чувството, че се намира в епицентъра на беззвучен взрив.
— Има ли писмени потвърждения на това?
— Да, има и писмени, и исторически свидетелства. Но доколко писаната история съответства на фактите, зависи от гледната точка на летописеца. От всички нашественици викингите са всявали най-голям страх. В летописите от онова време са изобразявани като демони. — Дорн разлисти един от томовете. — А, да, ето. В жертва са принасяни и мъже, и жени. Тук например се разказва за английски принц, когото викингите пленили и държали с надеждата да получат откуп. Откупът не бил платен и принцът бил принесен в жертва на Один като Кървав орел. Има и доста други случаи, за които са се запазили писмени свидетелства. — Той се спря на друга страница. — Ето разказ за епископ на един от шотландските острови.
14
Върховен бог, който съответства на Меркурий. Носител на магическа сила, олицетворява духовната власт и мъдрост. — Б. пр.
15
Букв. „госпожа“ (древноисландски), в древноскандинавската митологии богиня на плодородието, на любовта и красотата, жена на Один. — Б. пр.
16
В древноскандинавската митология млад бог, любим син на Один и Фриг, който страда и олицетворява култовата жертва. Неговата смърт предвещава гибелта на боговете и на целия свят. Б. пр.
17
Букв. „гръмовержец“ (древногермански), в германо-скандинавската митология бог на гръмотевиците, бурите и плодородието. — Б. пр.
18
В древноскандинавската митология бог, който често е враждебно настроен към другите богове, присмива им се и се държи коварно и злобно. — Б. пр.