— И нашият убиец повтаря този ритуал? — попита Фабел с глас, в който още се долавяше неверие.
— О, да. Прочетох във вестника някои от подробностите. Видях, че сте се опитали да бъдете възможно най-сдържани в огласяването на фактите, но на мен ми беше достатъчно да прочета за изкормването, за да се досетя за останалото.
— Не мога да повярвам. Зловещо е.
— За теб може и да е зловещо — съгласи се Дорн. — Но за убиеца е благородно. Нещо като кръстоносен поход. Той е убеден, че служи на древните богове. Че висшата нравственост е на негова страна. Че е борец за правата вяра, човек, призван да върне Германия към истинската й религия. — Дорн остави книгата. — Ти, Ян, си имаш работа с възможно най-тъмните сили. Този убиец е истински вярващ. И онова, в което вярва, наистина е апокалиптично в смисъл, непостижим за християнското мислене. Викингите също имат своя Ден на Страшния съд. Рагнарьок. Време, когато Один се обединява с асите[19] в битката срещу Локи и ваните[20]. Време на огън, кръв и лед, когато погиват и земята, и небесата, и всички живи същества. Този „Кървав орел“ вярва във всичко това. Смята, че е призван да види как небесата се продънват, а океаните се пълнят с кръв.
Фабел продължаваше да седи, да стиска безжизнено вестника в ръцете си и да гледа невиждащо заглавието на първата страница. Мислите му препускаха като обезумели.
Откъде сте толкова сигурен за този човек? Работим със съдебен психолог, според когото…
— Прав си, аз не съм психолог — каза Дорн с глас, в който се долавяше нещо, близко до гнева. — Но през последните двайсет години посветих много време на опитите да разбера как мислят маниаци като този. Да проумея какво кара един човек да започне да преследва други хора, да ги изтезава и да ги убива…
Дорн замълча. В очите му се четеше искрена болка.
Фабел продължи да седи като вцепенен. Когато накрая си възвърна дар-словото, заговори по-скоро на себе си, отколкото на професора.
— Направо не мога да повярвам. Този тип живее някъде тук със зловещите си фантазии и е убеден, че има призвание, което трябва да изпълни. Така излиза, ако това, което ми разказвате, е вярно.
— Това, което ти разказвам, е част от историческия летопис. Не е важно дали наистина се е случило точно това, което е описано, и дали летописците не са преувеличили, за да изкарат викингите по-черни и от дявола. Важното е, че този летопис съществува. И твоят убиец вярва в него.
— И ако се смята за призван — продължи Фабел, — той няма да спре и ще продължи да убива. Докато не го спрем ние.
Кой знае защо, на Фабел не му се искаше да се обажда от паркинга за посетители пред затвора „Фирланде“. Вместо това отиде с колата при дигата Хаусдайх в Нойенгаме. Слезе от автомобила и се изкачи по стръмния насип. От там видя концентрационния лагер „Нойенгаме“ със симетрично разположените постройки и бараки. Тук бяха държали главно жени и ги бяха карали да строят временни жилища за жителите на Хамбург, които по време на бомбардировките бяха останали без покрив. Когато Фабел беше на десет години, баща му го доведе тук и той научи нов израз: Vemichtung durch Arbeit: изтребление чрез труд. Концлагеристките бяха карани да работят, докато умрат от изтощение.
Фабел седна на тревата и загледа как празното слънце си играе със сенките на облаците по плоската равнина отвъд концлагера. Видя в далечината сградата на музея, пред която, доколкото си спомняше, имаше паметник с изображение на умиращ концлагерист: изпосталяло тяло с преплетени крайници, сгърчено върху плочника.
Фабел се взря в мястото, където жени бяха измирали в името на някаква налудничава представа за самобитността на германския народ, и се замисли над онова, което му беше разказал Дорн: че има човек с извратено схващане за историята, етнологията и вярата, който оправдава с него най-низките си инстинкти и налудничавата си кръвожадност.
Фабел поизчака, за да събере мислите си, преди да се обади в службата. Опита се да открие Махмут, но пак се свърза само с гласовата му поща. Изруга тихо и затвори клетъчния телефон. Тази работа не му харесваше. Ама никак. Фабел все пак се надяваше, че Махмут е проявил здрав разум и се е отказал, след като е научил за покушението срещу Улугбей. Обхванал коленете си с ръце, поседя още няколко минути и продължи да гледа как слънцето и сянката танцуват по равнината, после се свърза по телефона с Вернер и му изложи предположението на Дорн.
19
В древноскандинавската митология основна група богове, оглавявани от Один, който се смята за баща на повечето от тях, понякога думата означава и всички богове като цяло. — Б. пр.