— Такъв блестящ ум, а паметта слаба — рече замислен Ото. — А, между другото, искам да ти подаря нещо. — Отново бърникане под щанда. Книжарят добави към купчината и един справочник. — Някой от университета го поръча, а не дойде да си го прибере. Речник на английските фамилни имена. Запитах се кой ли сухар ще ме отърве от него… и се сетих за теб.
— Благодаря ти, Ото. Какво ти дължа?
— Нали ти казах, подарък! Радвай му се.
Фабел му благодари още веднъж.
— Намира ли ти се нещо за древноскандинавската религия?
— Разбира се. Може и да не ти се вярва, но има голямо търсене.
— Виж ти! — възкликна учуден Фабел.
— Да, моля ти се. Главно сред одинистите.
— Одинистите ли? Кои са тези? Хората, изповядващи тази религия ли?
Фабел усети как настръхва.
— Да. Струват ми се безобидни. И може би малко тъжни.
— За пръв път чувам — призна си Фабел. — И какво, тук наминават много от тях, така ли?
— А, не, двама-трима са. Особняци. Макар че един-два пъти е идвал един, който изобщо не изглежда странно и не прилича на хипар.
Фабел настръхна още повече.
— Кога за последно се отби?
Ото се засмя.
— Полицията ли ме разпитва?
— Много те моля, Ото, може би е важно.
Книжарят видя, че лицето на приятеля му е угрижено.
— Май преди около месец. Може да е идвал и след това, но да го е обслужвал друг.
— Какво купи?
Ото свъси съсредоточено огромното си чело. Фабел знаеше, че колкото и неподреден да изглежда приятелят му, умът му е като свръхмощен компютър, пълен със заглавия на книги и имена на писатели и издатели. От съсредоточаването не остана и следа, обработката на данните беше приключила.
— Ще ти покажа. Имам още една бройка от книгата.
Фабел отиде заедно с Ото при лавиците с окултна литература и с книги „Ню Ейдж“. Книжарят свали един дебел том и го подаде на приятеля си. Беше озаглавен „Руните. Обреди и ритуали на викингите“. Очевидно книгата не съдържаше научен труд и беше предназначена за широкия читател. Фабел отвори на показалеца и го прегледа набързо. Имаше и статия за Кървавия орел. Той хвърли един поглед на текста и видя, че на ритуала е посветена страница и половина.
— Ото, трябва ми името на този клиент. Или поне описанието му.
— Лесна работа. Май нямам адреса му, той никога не е поръчвал книги. Ще погледна обаче дали имам данните от кредитната му карта. Но както ти казах вече, името му се помни лесно. Той говореше чист немски със съвсем слаб акцент, ала името му е английско или американско: Джон Максуейн.
Петък, 13 юни, 3,45 ч. следобед,
Ротербаум, Хамбург
Ако не заради друго, Фабел предупреди от любезност за намеренията си Колски от Седми отдел към управление „Борба с организираната престъпност“. Усети, че Колски не е доволен, но тъй като отделът му не бе особено отзивчив в предоставянето на информация, Фабел реши, че е в правото си да разшири обхвата на разследването.
Видя, че стои пред къща за три милиона евро. Тук живееше Мехмет Йелмъз. Сградата беше триетажна и се намираше в Ротербаум, само на десетина минути пеш от апартамента на Фабел. Фасадата в стил „Ар Нуово“ наистина се открояваше с изтънчеността си на улицата, от двете страни на която имаше дървета. Освен тази къща в редицата имаше още четири сгради, всичките строени със замах, внушителни като присъствие и различни като стил: „Баухаус“ съжителстваше с „Ар Деко“ и неоготическия стил.
Фабел очакваше да му отвори някой едър мустакат турчин. Вместо това се появи красива млада икономка с къса, но гъста златисторуса коса, която го попита учтиво какво обича, а после го заведе през антрето от полиран камък в просторния кръгъл хол. Това беше центърът на къщата: помещението беше с височината на трите етажа и бе увенчано с купол, в средата на който имаше стъклопис, хвърлящ по пода многоцветни ярки петна. Някъде от другия край на къщата се чу как някой се упражнява да свири на пиано, екна и детски смях.
Върху огромната кръгла маса от орехово дърво в средата на хола имаше две купчинки книги с кожени подвързии. Фабел тъкмо беше взел една от тях — второ издание на „Страданията на младия Вертер“ на Гьоте, когато в помещението влезе висок и снажен, гладко обръснат мъж към петдесетте. Кестенявата му коса бе започнала да побелява по слепоочията.
— Чухме се по телефона, господин главен криминален комисар. Споменахте, че искате да поговорим — каза Мехмет Йелмъз без следа от турски акцент.
Фабел забеляза, че още държи в ръката си томчето на Гьоте.