— О, извинявайте… — Той остави книгата. — В чудесно състояние е. Колекционер ли сте?
— Всъщност да — потвърди Йелмъз. — Немските романтици, Sturm und Drang[21], такива неща. Когато мога — когато ми е по джоба, предпочитам да купувам първи издания.
Фабел едва се сдържа да не се усмихне: в тази обстановка му беше трудно да си представи, че Йелмъз се затруднява да плати за каквото и да било. Турчинът се доближи до масата и взе друг, по-малък том с виненочервена подвързия.
— Теодор Щорм, „Ездачът на белия кон“… първо издание и последната ми придобивка.
Той подаде книгата на Фабел. Виненочервената кожа беше мека и поддаде. Сякаш излъчваше топлина. И усещането за отминалото време. Фабел изпита чувството, че върховете на пръстите му допират отпечатъците от всички други пръсти, докосвали книгата през последния век.
— Красива е — възхити се той искрено. Върна тома. — Извинявайте, че ви безпокоя у дома, господин Йелмъз, и ви благодаря, че се съгласихте да се видим толкова бързо. Просто реших, че няма да е така официално… Бих искал да ви задам няколко въпроса, свързани със случай, по който работя.
— Да, споменахте ми по телефона. Сигурен ли сте, че не трябва да се направи по установения ред? И по-точно в присъствието на адвоката ми?
— Това, разбира се, ще решите вие, господин Йелмъз. Искам обаче да бъде ясно, че разговарям с вас не като със заподозрян, а като с човек, който може би е в състояние да предостави ценни сведения. Но преди да продължим, господин Йелмъз, моите съболезнования за братовчед ви.
Йелмъз отиде при масичката и двата кожени фотьойла до стената.
— Заповядайте, седнете, господин Фабел.
Русата икономка донесе кафеник. Напълни две чаши с кафе и излезе.
— Благодаря ви, господин Фабел. Не се случва често полицай от Хамбург да се държи с мен толкова… любезно. Тъжно е, но Ерсин открай време беше… как да се изразя… невъздържан. Но както и да е. Задайте си въпросите, а аз ще се опитам да ви помогна. За какъв случай става дума? Споменахте по телефона, че искате да разговаряте с мен за Ханс Клугман, нали така? Вече говорих за него с колегите ви господин Бухолц и господин Колски. Обясних им, че нямам никаква представа къде е Клугман.
Чак сега Фабел разбра защо Колски е бил подразнен, че той смята да ходи при Йелмъз. Защо обаче и те издирваха Клугман?
— Да. Но аз не работя по този случай. Разследвам убийството на млада проститутка, която е живяла в апартамент, нает от Клугман. Знаем само, че са я наричали „Моник“.
Йелмъз отпи от кафето, без да сваля очи от Фабел. Не реагира по никакъв начин на името. Погледът му не трепна.
— За вас ли работеше тази Моник? — попита Фабел. — Дори косвено, чрез Клугман.
— Не, господин Фабел, не е работила за мен.
— Вижте какво, господин Йелмъз, не ме вълнува вашият бизнес и с какво се занимавате. Просто се опитвам да заловя сериен убиец, докато не е извършил поредното убийство. Това, което ми казвате тук, няма да влезе в никакъв протокол. Не сме на разпит.
— Признателен съм ви, господин Фабел, и ви повтарям: това момиче не е работило за мен пряко или косвено. Може да се занимавам с всичко, но не и с долнопробни проститутки…
— Дали Клугман не й е бил сводник по своя инициатива?
— Възможно е. Наистина няма откъде да знам. Клугман не е от моите хора, каквото и да твърдят колегите ви от Седми отдел в управление „Борба с организираната престъпност“.
— Няма как да не признаете, че човек с неговия трудов стаж би бил твърде полезен на организацията ви.
— Дотук бяхме откровени един с друг, господин главен комисар. В същия дух ще ви заявя най-чистосърдечно: както вече отбелязахте, не сме на разпит. Клугман е човек от периферията. Прав сте, с неговата трудова биография може да бъде много полезен, но никой от нашата страна на барикадата не му се е доверявал напълно. Всички си имат едно наум за човек, работил в полицията. — Йелмъз отпи от кафето. — Братовчед ми Ерсин ползваше понякога услугите на Клугман, но толкова.
— В такъв случай от какво живее той?
— Моята организация не е единствената в града, господин Фабел. Освен това Клугман се водеше на редовен щат, беше заместник-управител на един от клубовете ни, стриптийзбар „Рай“. Всичко там си е съвсем законно. — Йелмъз се подсмихна и пак отпи от кафето. — Е, почти всичко.
— Според нас в жилището на момичето е имало скрита камера. Тя липсва заедно със записите. Казахте, че не се занимавате с долнопробни проститутки. Е, лично аз не бих причислил момичето към тази категория. То е било от скъпите проститутки. А изнудвачество? С това занимавате ли се?
21
Букв. буря и напор (нем.). — Литературно направление, което през 1770–1790 г. оказва мощно влияние върху немската литература и подготвя почвата за романтизма. — Б. пр.