Фабел откъсна очи от трупа, който бе не просто предмет, а точка във времето, събитие. Олицетворяваше мига, когато убийството беше извършено на отцепеното от полицията местопрестъпление, и всичко наоколо беше свързано с времето преди и след този миг. Фабел огледа помещението и се опита да си представи как изглежда то без вихрушката от полицаи и криминалисти. Стаята беше малка, но в нея нямаше много мебели. Беше лишена от облик, сякаш бе работно, а не жилищно помещение. На лампата върху тоалетката до вратата беше подпряна малка излиняла снимка, която веднага привличаше вниманието като единственото тук, което можеше да се нарече лична вещ. Върху стената имаше графика — полегнала гола жена с премрежени от еротична наслада очи. Една жена не би украсила жилището си точно с такава картина. Върху стената между тази и съседната стая — както Фабел предположи, вероятно кухнята — имаше огромно широко огледало, в което се отразяваше леглото. Фабел забеляза на нощното шкафче ракитова кошничка: беше пълна с презервативи в най-различни цветове. Той се обърна към Ана Волф.
— Проститутка?
— Така изглежда, макар че… в полицейския участък на Давидваше не я познават. — Лицето на Ана под острата тъмна коса изглеждаше съвсем бледо. Фабел забеляза, че младата жена се старае да не поглежда към обезобразения труп. — Затова пък знаем кой е мъжът, който е дошъл в жилището.
— Виж ти!
— Казва се Клугман. Бивш хамбургски полицай.
— Бивше ченге?
— Всъщност е бил командос в отряда за бързо реагиране. Твърди, че бил приятел… той е наел апартамента.
— „Твърди“ ли?
— Колегите от участъка са убедени, че е бил сводник на жената — отговори Паул.
— Я чакай… — прекъсна го Фабел нетърпеливо, сякаш обвиняваше Паул за объркването. — Казахте, че е бил командос от отряда за бързо реагиране, а сега ми разправяш, че бил сводник.
— Според нас е възможно. Работел е в отряда за бързо реагиране, бил е прикрепен към отдел „Организирана престъпност“, но са го изритали.
— Защо?
— Очевидно е започнал да посяга към стоката — отговори този път Ана Волф. — Заловили са го с малко количество кокаин и са го уволнили. Предявили са му обвинение, но се е отървал с условна присъда. Прокурорът се е уплашил да праща зад решетките командос от отряда за бързо реагиране, пък и кокаинът е бил съвсем малко… изкарали го еднократна доза за лична употреба.
— Както виждам, знаеш всичко.
Ана се засмя.
— Докато те чакахме с Паул в участъка на Давидваше, един от колегите там ни разказа всичко. Клугман е участвал в една-две внезапни проверки в Санкт Паули. Отделът за бързо реагиране често организира светкавични нападения срещу наркофабриките на турската мафия. Но и двата пъти не намерили нищо, турците очевидно били предупредени. Тъй като отрядът за бързо реагиране провеждал операцията съвместно с криминалния отдел към полицейския участък в Давидваше, накрая обвинили местните полицаи, че от участъка изтича информация. След като заловили Клугман да бърка в кацата с меда, всичко си дошло на мястото.
— Нима не е плащал за дрогата в брой?
— Така поне ни обясниха. От отряда за бързо реагиране се опитали да докажат, че той съобщава поверителни сведения на бандата на Улугбей, но така и не открили безспорни доказателства.
— Значи Клугман се е отървал леко — шляпнали са го през ръцете, и толкова.
— Да. А сега работи в стриптийзбар на Улугбей.
Фабел се усмихна.
— И като сводник.
— Така поне подозират в тукашния полицейски участък… и не само това.
— Досещам се — отвърна Фабел. Един бивш полицай от специалните служби би бил невероятно ценен за Улугбей: мускули и вътрешна информация. — Да го смятаме ли за заподозрян?
— Трябва да го проверим, но се съмнявам да го е извършил той. Когато униформените полицаи от местния участък дошли тук, Клугман изглеждал наистина страшно объркан. Поговорихме с него в участъка. Има вид на врял и кипял, а не беше измислил никакво правдоподобно алиби. Само повтаряше, че е приятел на убитата и просто наминал да я види.
— А тя как се казва?
— Там е лошото, че не можем да установим — отговори Паул. — Клугман твърди, че винаги я е познавал просто като „Моник“.
Французойка ли е?
Паул се подсмихна и погледна Фабел, за да провери дали върху лицето му се е изписала ирония: беше чувал, че der englische Kommissar[1] се слави с британското си чувство за хумор. Никаква ирония. Само нетърпение.