— Едно не разбирам. Щом имате такова голямо желание да узаконите бизнеса си, защо не прекратите всякаква незаконна дейност, вместо да я прикривате с красиви имена?
Йелмъз се засмя.
— Попитайте който и да е бизнес консултант: диверсификацията се финансира и се гради при силен основен бизнес. Веднага след като оборотът от законните сделки — най-вече в строителството и в областта на недвижимите имоти, — се изравни с оборота от основната дейност, ще разполагам със сигурността, необходима, за да узаконя целия си бизнес. — Той излезе заедно с Фабел на улицата, обърна се и погледна нагоре към къщата си. — Харесва ли ви моят дом, господин Фабел?
— Да. Наистина е възхитителен.
— Строен е през двайсетте години на XX век. Архитектът, който го е проектирал, е правил и много други сгради в Ротербаум. Германски архитект, най-прочутият и един от най-преуспелите в Германия. Богат, уважаван и преуспял. — Йелмъз се извърна към Фабел. — Освен това е бил евреин. Умрял е в концентрационен лагер „Дахау“. Както вече ви обясних, господин Фабел, правя разлика между закон и нравственост и има граници, в които се придържам към представата за самобитността на германците. Надявам се синът ми да има добро бъдеще, но знам, че винаги ще бъда чужденец. Затова и досега има „алтернативен“ елемент в бизнеса ми. Довиждане, господин Фабел. И успех в разследването.
Фабел се обади от автомобила си в отдел „Убийства“. Беше възложил на Мария да издири Джон Максуейн — името беше твърде особено, сигурно щяха да го открият лесно в Хамбург и Мария вероятно щеше да се справи по-бързо, отколкото Ото, който трябваше да търси из отчетите. Фабел се свърза с Вернер, който му обясни, че вече разполагат с адреса на Джон Максуейн в Харвестехуде, но че засега не са научили нищо друго за него.
— Имам още нещо странно за теб, шефе — продължи Вернер. — Обади ми се някой си главен комисар Зюлберг от Куксхафен. Помоли да се свържеш незабавно с него. Имал два случая на ритуално изнасилване. Смятал, че може би има някаква връзка с нашия сериен убиец. А, да, отново те търси и онази журналистка, Анжелика Блюм.
— Добре, връщам се веднага.
Фабел сгъна клетъчния телефон и го пъхна в джоба си. Докато потегляше, забеляза в страничното огледало красиво момиче. Качваше се на автомобил, спрян малко по-надолу на улицата. Беше с гъста руса лъскава коса и излъчваше жизненост и младост. Фабел така и не успя да се сети къде го е виждал.
Гласът от другия край на линията беше плътен и сърдечен, с едва доловим Plattdeutsch[22] акцент, сред който Фабел беше израсъл. Още в началото на разговора той си даде сметка, че зад познатите провинциални тонове се крие остър ум.
— И вие смятате, че може би има връзка между тези случаи и убийствата, които разследвам. Въз основа на какво, главен комисар Зюлберг? — попита Фабел.
— Не е изключено да греша и това да са само предположения. Но те не са съвсем лишени от основания. Тук, в държавната болница, лежат две млади жени, едната е на лечение, другата е в моргата.
— Убита ли е?
— Не… най-малкото не пряко. Но за мен това си е предумишлено убийство. И на мъртвото момиче, и на момичето, което лежи в болницата, е даван хипно-халюциноген, без те да подозират.
— Някакъв вид наркотик ли?
— Поне така показват изследванията. И двете момичета са били с вързани китки и глезени и са били изнасилени по време на някакъв ритуал. Прочетох в полицейския бюлетин подробностите за вашите две убийства и открих някои прилики. Снощи втората жертва е била при братовчедка си в Хамбург. В един нощен клуб в Санкт Паули се е запознала с някакъв тип и смята, че той й е дал упойващо вещество, сложено в бутилка с минерална вода. Така че първоначално местопрестъплението, се е намирало във вашия район.
Фабел се усмихна. Провинциалното ченге си разбираше от работата.
— Защо смятате, че във всичко това присъства някакъв ритуал?
— Както знаете, тези упойващи вещества причиняват тежка загуба на паметта, но въпреки амнезията жертвата си спомня смътно, че е била завързана за нещо като жертвеник. Твърди и че е видяла нещо като истукан.
— Благодаря ви, че се обадихте, господин Зюлберг. Според мен наистина си заслужава да проверим. С мен по случая работи и криминалист психиатър, доктор Екхарт. Нали нямате нищо против да доведа и нея?
Зюлберг каза, че не възразява, и двамата си уговориха среща за следващия ден.
Петък, 13 юни, 7,30 ч. вечерта,
Харвестехуде, Хамбург
Фабел беше на мнение, че в разпита на заподозрените и свидетелите има повратни моменти: част от секундата, когато хората се държат естествено и непринудено и дори най-добре заучената измислица не им помага. Такъв момент е, когато полицията отиде без предизвестие при някого. Официалните контакти с полицията са изключение в живота на обикновения гражданин и когато на вратата позвъни полицай, този обикновен човек реагира по строго определен начин. Най-разпространена е тревогата: най-често се смята, че полицаят носи лоши новини, главно за смъртта на близък човек. При всички положения полицаят на входната врата се разглежда като знак за неприятности, за престъпление или злополука и хората обикновено го посрещат с широко отворени очи и нещо средно между безпокойство и сприхавост.