А Джон Максуейн дори не трепна. Когато Фабел и Вернер му показаха овалните си полицейски значки, той само се усмихна нехайно, дръпна се встрани и ги покани да влязат.
За втори път този ден Фабел се озова в дом, който беше далеч над възможностите му. Жилището на Максуейн беше огромно, със скъпо обзавеждане. Вкусът беше безупречен. Самият Максуейн беше висок и тъмнокос мъж към трийсетте, облечен спортно, но скъпо. Имаше мускулестия мъжкарски вид на киноактьор. Фабел забеляза, че най-изумителното в него са очите, светлоизумрудени, почти като очите на славянина, когото беше видял онази нощ пред блока на убитото момиче. Чертите на лицето обаче бяха съвсем различни.
Максуейн ги заведе в огромния хол с лъснат до блясък буков паркет. По няколко стъпала се слизаше на по-ниско равнище, където домакинът се отпусна изискано на едно от двете огромни канапета, после махна с ръка към другото.
— Какво обичате, господа?
Немският му беше безупречен, почти без никакъв акцент. Фабел се усмихна и отговори на английски:
— Доколкото разбирам, не сте германец. Англичанин ли сте? Или може би американец?
Максуейн изглеждаше изненадан.
— Всъщност съм шотландец… английският ви е изключителен, господин…
— Фабел. Главен криминален комисар Фабел. Всъщност и моята майка е шотландка. Учил съм известно време в Англия.
— Изумително. — Максуейн впери зелени очи в него, сякаш търсеше нещо. — С какво мога да ви бъда полезен, господин Фабел?
— Разследваме един случай… убийство, извършено като ритуал. Според нас този ритуал вероятно е свързан с древноскандинавската митология, с одинизма или… с ас…
Фабел не успя да си спомни думата, която му беше казал Ото. Максуейн му се притече на помощ.
— Асатру. Означава „вяра в асите“. Или, ако искате да бъдете съвсем точен, Forn Siar, което ще рече „древният път“.
— Благодаря ви, точно така, асатру. Разбрахме, че в известен смисъл сте експерт в тази област, и се запитахме дали няма да ни помогнете и да ни разкажете за тези обреди.
Доста дълго Максуейн не свали зелен поглед от Фабел, после отговори:
— Господин Фабел, аз съм консултант по информационни технологии, а не първосвещеник одинист.
— Но се интересувате от въпроса, нали?
— Аз се интересувам от много неща. Сред тях е и окултизмът. Но не членувам в никаква група на одинисти. Не е ли по-разумно да потърсите информация от някой по-подготвен източник, например от преподавателите във факултета по история на средновековието?
— И това ще направим. Но междувременно търсим съдействие навсякъде, където можем да го намерим.
Вернер се прокашля силно и изкуствено. Фабел го разбра: досега разговорът се водеше само на английски.
— Извинявайте — продължи той на немски, — но нека говорим на немски, за да ни разбира и главен комисар Майер.
— Нямам нищо против. Значи разследвате убийство.
— Да. Жертвите са убити по начин, който много прилича на ритуала „Кървавия орел“.
Фабел не сваляше очи от лицето на Максуейн. Единственото, което се изписа върху него, беше любопитство.
— Какво прави, изтръгва белите дробове или изрязва върху гърба им изображение на орел?
— Не знаех, че има две разновидности.
Максуейн стана и отиде при голямата библиотека от пода до тавана, изработена от същото брястово дърво, само че не полирано, и разделяща на две огромното помещение. Взе две книги: първата беше томът, който Фабел беше видял в книжарницата на Ото. Максуейн или се владееше безупречно, или нямаше какво да крие.
Той разлисти втория том и накрая намери каквото търсеше.
— Всъщност съвсем не е изключено ритуалът изобщо да не е бил изпълняван в никоя от разновидностите си.
— Така ли?
— Според някои историци всички предания за Кървавия орел са измислица, разпространявана от пострадалите от нашествията на викингите. В летописите са посочени примери, но те са доста противоречиви… В някои се твърди, че жертвата била изкормвана, в други пък се казва, че орелът бил изрязван от плътта по гърба й. И това, че в летописите се разказва за такъв ритуал, съвсем не означава, че наистина го е имало.