— Страшно съм ви признателен, докторе — каза Фабел. — Като доказателство знакът може да се окаже от огромно значение.
— Прилича ми на X — отбеляза Щерн. — Имате ли представа какво означава?
Фабел се взря в знака и се свъси.
— Всъщност имам… според мен това е някакъв рунически символ.
Щерн сви неразбиращо рамене. Сузане отиде при Фабел, който наклони снимката към нея.
— Руни на викингите?
Фабел кимна и пъхна фотографията обратно в папката.
Събота, 14 юни, 3,50 ч. следобед,
Йовергьоне, Хамбург
Преди да слезе от автомобила, Сузане се наведе, целуна Фабел и го помилва по бузата.
— Уговорката за довечера остава ли?
Фабел се усмихна.
— Естествено.
— Ще се срещнем там в осем.
Докато Сузане се качваше по стълбището пред входа на жилищния блок, Фабел я изпрати с поглед, възхитен от извивките на тялото й. При вратата тя се обърна и му махна, той й отговори. След като Сузане влезе във входа, той почака малко, извади клетъчния телефон и се обади на Вернер у тях. Когато той вдигна, на Фабел му се стори, че чува някъде в далечината деца. Най-голямата дъщеря на подчинения му Надя вече го беше направила на два пъти дядо. Фабел се извини, че го притеснява в събота.
— Няма проблем. Какво има, Ян?
Той му разказа за разпита на Михаела Палмер. Включи и описанието, което тя бе направила на очите на мъжа от клуба. Нарочно не наблегна на тази подробност: искаше да види дали и Вернер ще реагира по същия начин като него. Когато подчиненият му замълча, Фабел се досети, че и той вероятно си мисли за същото.
— Нашият приятел от снощи ли? Господин Англосаксонеца със страхотното самообладание?
— Възможно е. Дали да не го посетим отново?
— Внимавай, Ян — предупреди го Вернер, — само това оставаше — да го подплашим. Максуейн е под денонощно наблюдение. Сгафи ли някъде, ще го пипнем. Но това, че си купува книги и е със зелени очи, едва ли е повод да го посещаваме отново. И преди нямахме основания да ходим при него. Ако той отиде при адвоката си и се оплаче, че нарушаваме гражданските му права, едва ли някой ще признае за доказателства онова, което можем да кажем срещу него.
— Прав си, Вернер — съгласи се Фабел. — Но ти звънни на всички от екипа… и прати на Ван Хайден съобщение по електронната поща… Рано сутринта в понеделник искам да обсъдим още веднъж случая.
— Да звъня ли и на доктор Екхарт?
— За нея не се притеснявай, Вернер, аз ще имам грижата.
Вернер се засмя в другия край на линията.
— Не се и съмнявам, шефе. Никак.
Фабел се избръсна, взе душ и облече тъмносиня английска памучна риза и светлосив костюм с едноредно закопчаване. До срещата със Сузане имаше един час, затова прегледа още веднъж папката, която беше донесъл от Куксхафен. Смяташе се за всякакъв, но не и за закостенял и правеше всичко възможно да е в крак с времето, понякога обаче недоумяваше какво му става на този свят. Изнасилванията не бяха, разбира се, нещо ново, но сега се бяха навъдили младежи, които редовно упойваха жените с наркотици, увреждащи трайно мозъчната дейност, само за да спят с тях. Тази мисъл озадачаваше Фабел и го изпълваше със страх за бъдещето. Този тип обаче беше нещо различно. Беше част от някаква група. И деянията на членовете й определено имаха обредно значение и цел. Той смесваше наркотици, за да осигурява жертви за другите и за себе си. Може би дори не за себе си. Фабел извади листа хартия, върху който бе прерисувал белега от фотографията с прогореното чело на Михаела. Дали не му отдаваше прекалено голямо значение? В края на краищата това може би бе някакво произволно съчетание на черти, а не рунически знак. Но се губеше смисълът. Те бяха белязали момичето, бяха го дамгосали с нещо със символично значение. Фабел беше почти сигурен, че това е гебу на викингите — съответствието на буквата „Г“. Знаеше обаче и че руните имат не само фонетично значение и че във всяка е заложена символика, свързваща я със скандинавските богове и предания. Фабел отиде до библиотеката и взе два дебели справочника — единият беше екземплярът от книгата, която Максуейн също беше купил, Ото му беше услужил за малко с него. Прегледа го и накрая откри каквото търсеше. Прочете свъсен статията и си преписа най-важното върху същия лист хартия. Гебу беше руна, свързана с жертвоприношенията и с даровете на боговете. Жертвоприношение. Това беше и седмата руна. Числото седем: Фабел си спомни как Дорн му бе обяснил, че в религията на викингите числата имат строго определено значение. Гебу беше руната, свързвана най-вече с Blot, или обреда на жертвоприношението.