Дали имаше някаква връзка между тези отвличания и двете убийства? Михаела Палмер не само беше белязана с обреден знак, той представляваше и руна, свързвана с жертвоприношенията. Но ако тя и другото момиче е трябвало да бъдат принесени в жертва, защо са ги пуснали? Защо са хвърлили толкова усилия да заличат всички следи от знака и защо момичетата са били упоени, за да не помнят почти нищо за нападателите си? На първото заседание след убийството в Санкт Паули Сузане беше изказала предположението, че това може би са сухи тренировки за най-важното събитие, то обаче вече не се вписваше в образа на убиеца, когото Фабел инстинктивно усещаше, че издирва. При всички положения тези нападения не бяха сухи тренировки. Нямаше ескалация: и двете момичета бяха отвлечени вече след убийствата. Фабел остави книгата до себе си на канапето и погледна през прозореца на жилището към Алстер. Провери колко е часът: седем и половина. Трябваше да тръгва — не искаше Сузане да отиде първа и да го чака.
Ако не беше почти маниакалната му подреденост, нямаше да забележи илюстрацията. Стана от канапето, за да върне двата справочника върху лавицата. Точно преди да сложи книгата от магазина на Ото, я разлисти разсеяно, като остави страниците да падат покрай пръстите му. И ето! Цветна илюстрация върху цяла страница на дървено изображение на Один. Тъмното дърво беше издялано грубо, но така, че да се получи изумително лице с брада и с оголените зъби на храбър воин, надал боен вик. Беше ликът на премъдрия Один. Той трябвало да плати, задето е пил от извора на мъдростта, с това, че изгубил едното си око.
Ето защо всички са били с еднакво лице, докато са изнасилвали Михаела, помисли Фабел. Всички са носели маска. Същата маска. Маската на едноокия Один.
Събота, 14 юни, 8,00 ч. вечерта,
Пьозелдорф, Хамбург
На Фабел не му се наложи да се обръща, за да разбере, че тя е влязла в заведението. Барманът, който беше с лице към него, погледна разсеяно над рамото му и застина, както бършеше една чаша. Фабел чу и как разговорът на двамата мъже отдясно заглъхва и те се дръпнаха, за да й направят път. Усети присъствието й, когато се наведе до него към барплота и го лъхна едва доловимото чувствено ухание на парфюма й. Той се усмихна и без да извръща глава, поздрави:
— Добър вечер, доктор Екхарт.
— Добър вечер, главен криминален комисар.
Фабел се извърна. Сузане беше облечена в черна рокля без ръкави с проста кройка, а гарвановочерната й коса беше прихваната на ниска опашка. Фабел все пак се окопити и си пое въздух.
— Радвам се, че успя да дойдеш — каза той.
— Аз също.
Той поръча нещо за пиене и отидоха на една от масите при прозореца. Милхщрасе гъмжеше от хора, излезли на разходка или седнали в кафенетата на открито, за да се порадват на залеза.
— Твърдо съм решен тази вечер да не говорим по работа — подхвана Фабел, — но в десет сутринта в понеделник свободна ли си, защото смятам да свикам заседание, на което да обсъдим случая.
— Няма проблем — отговори Сузане. — Този случай наистина те е погълнал, нали?
Фабел се усмихна едва-едва.
— Всички случаи ме поглъщат. Но да, този е по-особен. В него има прекалено много неща, които не се вписват, и прекалено много неща, които се вписват твърде добре.
Фабел изложи набързо предположението си за маските на Один.
— Не знам, Ян — каза Сузане, като въртеше между пръстите си столчето на чашата с виното, — продължавам да мисля, че убиецът е един. И че нямаш доводи за предположението си за някакви скрити подбуди. Според мен това е психопат единак, който си изкарва яда, като подбира произволно жени и ги убива.
— Това, докторе, не прозвуча никак професионално.
Сузане се засмя.
— Понякога самата аз не се чувствам никаква професионалистка. И аз съм най-обикновен човек и от време на време не мога да се сдържа и реагирам емоционално на целия този ужас. Вероятно и ти понякога се чувстваш така.
Фабел се засмя.
— Всъщност почти през цялото време. Но щом гледаш така на нещата, защо изобщо си се хванала на тази работа?
— А ти защо си се хванал на твоята?
— Защо съм полицай ли? Защото някой трябва да върши и това. Някой вероятно трябва да застане между обикновения мъж, жена, дете и онези, които искат да ги наранят. — Фабел внезапно млъкна — беше усетил, че повтаря почти дословно онова, което Йелмъз бе казал за него. — При всички положения — продължи той — ти си лекарка… можеш да помагаш на хората по стотици други начини. Защо си избрала този?