— Запомни какво искаше да кажеш. Връщам се веднага.
Стана и отиде гол при телефонния апарат. Обаждаше се Карл Цимер, дежурният в отдел „Убийства“.
— Извинявайте, че ви безпокоя, господине — подхвана той, — но се получи нещо, за което трябва да знаете.
— Какво?
— Още едно съобщение по електронната поща от Сина на Свен.
До полицейското управление на Хамбург Отдел „Убийства“
От СИНА НА СВЕН
До ГЛАВЕН КРИМИНАЛЕН КОМИСАР ЯН ФАБЕЛ
Относно ДУМИТЕ
14 юни 2003 г., 23,00 ч
КАКТО ВЕРОЯТНО СТЕ СЕ ДОСЕТИЛИ, АЗ СЪМ НЕМНОГОСЛОВЕН ЧОВЕК. НО МОЯТА ЖЕРТВА БЕШЕ МНОГОСЛОВНА ЖЕНА.
НЕНАВИЖДАМ ЖЕНИ, КОИТО НЕ ИЗПЪЛНЯВАТ СВОЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, А ПРЕДПОЧИТАТ СЕБИЧНО ДА ПРАВЯТ КАРИЕРА, ЗАГЪРБВАЙКИ ПОВЕЛЯТА НА МАЙКАТА ПРИРОДА ДА РАЖДАТ ДЕЦА. ТАЗИ ЖЕНА БЕШЕ ОТ НАЙ-ПРЕЗРЕНИТЕ. СМЯТАШЕ ЗА СВОЕ ПРИЗВАНИЕ ДА СЕ ОПЪЛЧВА СРЕЩУ ОНЕЗИ, ЗА ЧИЕТО БЛАГОРОДСТВО НЕ МОЖЕШЕ И ДА МЕЧТАЕ: ВОИНИ, ВДИГНАЛИ СЕ НА БИТКА СРЕЩУ АНАРХИЯТА И ХАОСА.
ТОЗИ ПЪТ ДОБАВИХ ОЩЕ НЕЩО. ЖЕНАТА СМЯТАШЕ, ЧЕ Я УБИВАТЕ ВИЕ, ГОСПОДИН ФАБЕЛ. ИМЕННО ВАС УМОЛЯВАШЕ ДА ПОЩАДИТЕ ЖИВОТА й. ИМЕННО ВАШЕТО ИМЕ СЕ ЗАПЕЧАТА В СЪЗНАНИЕТО й, ДОКАТО ИЗДЪХВАШЕ.
ЖЕНАТА РАЗПЕРИ КРИЛЕ.
СИНЪТ НА СВЕН.
Неделя, 15 юни, 1,30 ч. след полунощ,
полицейското управление на Хамбург
— Извинявайте, че ви повиках в такъв нечовешки час — започна Фабел, изражението му обаче беше много угрижено и от това се виждаше, че го казва само от любезност. Всички около масата бяха с подпухнали лица, но никой не недоволстваше, че са го вдигнали посред нощ от сън: всички съзнаваха колко е важно, че по електронната поща се е получило поредното съобщение. — В това ново писмо има някои добавки, които, меко казано, са доста неприятни.
Вернер, Мария, Ана и Паул кимнаха мрачно. Сузане също седеше в стаята и останалите се бяха спогледали съзаклятнически, когато тя беше дошла заедно с Фабел.
— И какво ни казва това ново електронно съобщение? — попита Фабел и подкани с ръка всичките си подчинени да отговорят.
Първа се обади Мария.
— Колкото и да е неприятно, съобщението потвърждава, че този човек се представя за полицай. В случая за теб.
— Аз не съм униформен. Значи нашият човек не носи униформа.
— Очевидно се е сдобил отнякъде с полицейска значка или карта… или и с двете — предположи Вернер.
— А жертвата му? — попита Фабел и това му напомни думите в електронното съобщение: че жената е издъхнала, смятайки, че я е убил той. Тази мисъл го прониза като с нож в гърдите и Фабел усети как му се повдига. — Описва я като „многословна жена“…
— Дали не се занимава с политика? — каза Мария. — Или може би е актриса… писателка, журналистка?
— Възможно е — съгласи се Сузане, — не забравяйте обаче, че той е психопат с изопачена представа за света. Може би просто смята, че жената е приказвала прекалено много.
— А какво да кажем за това, че, както се е изразил той, жената се е опълчила срещу воините? Явно е имала достъп до широка аудитория — намеси се и Паул Линдеман.
— А какво мислите за самото електронно съобщение? — продължи с въпросите Фабел. — Предполагам, че и идентификационният номер на компютъра в интернет е фалшив.
— От техническия отдел го проверяват — поясни Мария. — Вдигнах шефа от сън. Сега ми е сърдит.
Вернер най-неочаквано се изправи, лицето му беше помръкнало от гняв и отчаяние. Отиде до обсидиановата плоскост на прозореца, която отразяваше помещението.
— Единственото, което можем да направим, е да чакаме, докато открият трупа. Този не оставя никакви следи, за които да се заловим.
— Прав си, Вернер — съгласи се Фабел. Погледна си часовника. — Мисля да се опитаме да поспим. Ще се съберем отново тук в десет сутринта.
Всички станаха уморено от столовете, но точно тогава телефонът в заседателната зала иззвъня. Най-близо до него беше Ана Волф, която вдигна. Умората в миг изчезна от лицето й. Тя махна със свободната си ръка, за да покаже на останалите да не се разотиват.
— Обадиха се от техническия отдел — обясни младата жена. — От интернет-доставчика сме получили истински номер на компютъра. Регистриран е на името на Анжелика Блюм. Имаме и адреса й в Уленхорст.
— Господи! — възкликна Фабел. — Това е журналистката, която се опитваше да се свърже с мен.
— Журналистка ли? — учуди се Мария.
— Да — потвърди шефът й, – многословна жена.
Неделя, 15 юни, 2,15 ч. след полунощ,