Вернер се почеса по острата коса.
— Този тип наистина е чудовище, Ян. Явно никога не допуска грешки. Освен снощи. Не е огледал достатъчно добре улицата. Но не ни е оставил нищо освен приблизително описание.
— Нека чуем какво имат да ни кажат Браунер и Мьолер. — Фабел стовари насърчително ръка върху огромното рамо на Вернер. — Може пък нашият приятел да е имал лош ден.
След като се върна в апартамента, Фабел видя, че патологът Мьолер още стои край трупа и си води записки. Обърна се към двамата криминалисти в гащеризони.
— Ако фотографът е приключил, можете да отнесете трупа в моргата.
Докато говореше, Мьолер забеляза Фабел и кимна. Явно се беше отказал от доста грубото си поведение и в очите му се четеше нещо като скръб. „Този тип извади от равновесие всички“, помисли си Фабел.
— Едва ли е нужно професионалното ми мнение, за да видите, че убийството е извършено по същия начин, както предишните две.
— Не — потвърди Фабел. — Убиецът ми е пратил електронно съобщение ей от онзи компютър там.
Мьолер поклати глава.
— И все пак за протокола ще кажа, че и за миг не се съмнявам, че това е дело на същия човек или същите хора. След като приключа с аутопсията, ще ти пратя, разбира се, заключението. Ела да видиш нещо.
Патологът се наведе и показа с върха на химикалката мястото, където плътта беше разрязана и ребрата издърпани. Фабел се доближи, за да разгледа по-добре. Имаше чувството, че е в касапница. „Съсредоточи се — заповтаря си той, — съсредоточи се, не гледай човека, гледай подробностите. Не се разсейвай.“ Но пак трябваше да хвърли доста усилия, за да преодолее гаденето.
— Виждаш ли къде нашият приятел е допуснал малка грешка? — Мьолер проследи с върха на химикалката чертата, образувана от дълбокия разрез, който беше направен под ъгъл спрямо основната рана, нанесена с ножа. — Личи формата на острието — то е широко и дебело, по-скоро като на къс меч или на много тежък ловджийски нож. По време на аутопсията ще направя няколко снимки.
Фабел си пое бавно въздух, после каза:
— Това единственото отклонение от основния разрез ли е?
Мьолер се почеса по прошарената брада.
— Да… Точно там е работата. Не става въпрос за нападение, извършено набързо. Убиецът е разполагал с време. — Патологът посочи тила на Анжелика Блюм. — Отново смъртоносната или почти смъртоносна рана на тила, която и този път е нанесена с много тежък инструмент, отново дисекцията, за да стигне до белите дробове и да ги изтръгне… това му е нещо като запазена марка.
— Страхотна запазена марка, няма що — каза Фабел.
Мьолер не отговори веднага. Беше приклекнал и се изправи със стон. Погледна трупа, но така, сякаш не го виждаше, а се взираше отвъд него.
— Този тип има огромна физическа сила, най-меко казано. За да разтворят тялото, хирурзите използват пила и щипци, с които раздалечават ребрата. А този приятел разрязва жертвите си с изумителна точност и после изтръгва ребрата. Наистина е много силен.
В стаята влезе Мария, която повика Фабел:
— Шефе!
Той отиде с нея в хола. Там с екипа си беше Холгер Браунер.
— Погледни — подкани той Фабел, като посочи масичката. — Какво виждаш?
Фабел се взря в големия правоъгълник светло дърво. Изглеждаше масивно и скъпо. Фабел сви рамене.
— Нищо освен масичка.
— Точно така, масичка — потвърди Браунер. — И по нея нищо. Никакви пепелници, керамични съдове, книги. — Криминалистът вдигна един от мощните ръчни прожектори на екипа. Той окъпа масата със студена бяла ослепителна светлина. — Виж тук… — Браунер се наведе и описа квадрат върху плота. — Тук е имало нещо. И тук. — Нарисува с пръст кръг в другия край на масата. — Тук също. — Браунер изключи прожектора и се извърна към прозореца, който беше скрит зад спуснатите щори. — Тези прозорци са невероятни, нали? Проверих с компаса: стаята е обърната точно на юг. През целия ден в нея има дневна светлина. Така обстановката е много ведра и приятна.
— Ти, Холгер, да не си решил да си сменяш професията и да ставаш брокер на недвижими имоти? — учуди се Фабел.
Криминалистът се засмя.
— Със сигурност ще печеля много повече. Но не… просто искам да ти обясня, че от светлината мебелите избеляват. Включително дървото. На тези по-тъмни петна по масичката Анжелика Блюм е държала книги или някакви други неща… които са били там почти през цялото време.
— А сега ги няма.
— Точно така. И според мен не ги е махнал нашият извършител.
Браунер отиде при каменната камина, която работеше на газ. Взе от горната рамка три сложени една върху друга книги и ги премести върху масичката. Корицата на най-долната запълни малко по-тъмния правоъгълник, който патологът беше показал. После Браунер взе от високата маса зад Фабел кръгъл керамичен съд. Той също запълни сянката върху масичката.