Нашият приятел внимава много да остави всичко, както го е заварил. Моето предположение е, че Анжелика Блюм е разчистила малката масичка, за да сложи нещо върху нея. Някакви документи или папки. И каквото е било на масичката е взето от убиеца. Той обаче не е знаел какво е имало преди това на нея.
— Доколкото разбирам, твърдиш, че краде разни вещи като трофеи?
— Не, Ян. — Гласът на Браунер изведнъж прозвуча по-напрегнато. — Според мен този тип не е сериен убиец психопат, който подбира случайно жертвите си. Повечето серийни престъпници психопати наистина си взимат нещо за спомен, като се почне от лични вещи и се стигне до вътрешни органи. Докато трофеите на това приятелче винаги са някакви документи. Помниш ли, попита ме дали сме намерили в жилището на второто момиче някакъв дневник или бележник с уговорените срещи? И онова, което всъщност ме кара да се замисля, е, че нашият човек е изтрил всички файлове в компютъра. Обзалагам се, че ако се разтърсим, ще установим липсата на още файлове и папки. Жената е била журналистка, нали?
Фабел кимна.
— Работила е на свободна практика, нали? В кабинета в съседната стая.
— Предполагам — потвърди Фабел.
— В такъв случай прегледай архива й. Сигурно и там липсват някои неща.
Фабел премести поглед от Браунер към Мария, после и към Вернер, който беше дошъл при тях в хола и бе чул основната част от теорията на Браунер.
— Твърдиш, че тук има някакви скрити, обективни подбуди, така ли? Този тип със сигурност е психар…
Браунер сви рамене.
— Нека каже криминалният ви психолог, но да, съгласен съм, че убиецът е психопат. Това обаче не означава, че се вписва в портрета на серийния убиец. Чувал ли си за Иван Грозни?
— То оставаше да не съм чувал.
— Иван Грозни е обединил Русия. Той е баща на народа. Превърнал го е от сбирщина феодални владения в обединена държава. Такива са били неговите подбуди. Но освен че е бил монарх и пълководец, Иван Грозни се е вписвал напълно в описанието на серийния убиец психопат: свито, кротко, чувствително дете, което от съвсем невръстно било малтретирано. Още като дете започнал да изтезава и да убива малки животни. Първия човек убил едва тринайсетгодишен. След това извършил безброй изнасилвания и убийства, изтезавал хора по неописуем начин… слагал ги в нагорещена мазнина и във вряла вода, набучвал ги на кол или ги давал за храна на дивите зверове. Тук говорим за хиляди изнасилвания и за стотици убийства, извършени собственоръчно от Иван Грозни. — Браунер кимна по посока на съседната стая. — Дори имал вкус към ритуалите. Имал войска главорези наемници — така наречените опричници. Създал я едва ли не като свещен орден, оглавяван от него. Те изнасилвали, изтезавали и осакатявали жертвите като пародия на богослужението в руската православна църква.
— Какво искаш да кажеш, Холгер?
— Само че Иван Грозни очевидно е бил психопат. Всъщност социопат, който не е изпитвал и сянка от състрадание към жертвите си. Същевременно обаче е бил изключително умен човек и най-страшните му престъпления са извършени в строго определени рамки. Иван Грозни е използвал психопатията си като средство да всява ужас и да заздравява властта си в държавата и сред народа. Мисълта ми е, че неговото социопатско поведение е било не цел, а средство за постигането нададена цел. Той е направлявал психопатията си, за да осъществи своята стратегия и да постигне задачите си.
— И ти смяташ, че тук става въпрос за същото, но в по-малък мащаб? — попита Фабел.
Всичко, което беше казал Браунер, съответстваше на онова, в което и Фабел лека-полека се убеждаваше след второто убийство.
— Да, но всъщност искам да подчертая, че твоят убиец се прикрива с психопатията си. Иска да ти внуши, че това са произволни злодеяния, за да прикрие истинските си цели.
— А какви са те? — попита Мария, която се беше свъсила и гледаше повърхността на масичката, сякаш за да види какво е махнато от нея. — Той убива една журналистка и както смятаме, отнася част от документацията й.
— Неща, свързани със статия, върху която тя е работела. Вероятно ги е сложила върху масата, за да прави справки — добави Вернер.
— Убива журналистката, за да унищожи и статията?
Мария вдигна очи и се извърна към Фабел.
— Възможно е. Но не се връзва с другите убийства. На проститутка и на юристка.