Беше се случило по-предната нощ. Ханзи беше отишъл да си купи от турчина дрога. Често сключваше „сделките“ си на изоставения плувен басейн. Стига да имаше достатъчно пари в брой, купуваше повечко хероин, част от който препродаваше. Турците нямаха нищо против, стига да не го правеше често или да нагазваше в техни води. В петък Ханзи нямаше толкова пари и си купи доза само за себе си. Турчинът си тръгна, за да продължи обиколката, когато Ханзи усети, че трябва веднага да се облекчи. Беше свикнал, че пристъпите запек, при които стомахът го присвиваше ужасно, се редуват с разстройство, нещо обичайно при заклетите наркомани. Тъкмо се облекчи на пода, когато чу автомобила. Не видя предупредителната мърдаща светлина на фаровете — очевидно бяха угасени. Години наред Ханзи беше живял по улиците и това бе развило у него някакво шесто чувство, подсказващо кога да се направи на невидим, затова вдигна дънките, закопча ги припряно и се шмугна зад вратата, откъдето навремето къпещите се в басейна бяха влизали в съблекалните.
Инстинктът не го подведе. В сградата на плувния басейн влязоха трима мъже: един по-възрастен, един млад, който приличаше на културист, и някакъв клетник с платнена торба на главата и ръце, вързани на гърба. В този миг Ханзи разбра, че са дошли трима, но ще си тръгнат само двама. Загледа ги през полукръга на прозореца върху оцелялото крило на двойната врата. По-младият мъж, който беше с ръкавици и в едната ръка стискаше пистолет, а в другата — електрическо фенерче, дойде при вратата. Ханзи успя да се дръпне в последния момент — внимаваше да не се спъне или да не вдигне шум, като настъпи някой от многото боклуци по пода, и се пъхна в онова, което бе останало от една кабинка. По-младият мъж огледа с фенерчето съблекалнята, за да се увери, че няма никого. Ханзи издиша бавно въздуха. Чу, че по-възрастният мъж казва нещо, и се върна предпазливо при вратата. Бяха накарали онзи тип с торбата на главата да коленичи край басейна и Ханзи чу как той крещи: „Не!“ После се видя искра и пистолетът гръмна. Ханзи очакваше блясъкът да е по-ярък и гърмежът — по-силен, но забеляза, че оръжието изглежда по-дълго от обикновено. Заглушител. Чу се кънтящо потропване, когато гилзата падна на напуканите плочки.
Двамата мъже си тръгнаха, без да бързат. Тогава Ханзи видя, че правят възможно най-странното нещо. Преди да излязат, вдигнаха капака на старата боклукчийска кофа при вратата и по-младият пусна вътре пистолета. Очевидно не се притесняваха, че оръжието, с което бе извършено убийството, ще бъде намерено. На неколкостотин метра оттам имаше изкуствен канал, който вероятно служеше за хранилище вече на десетки улики и веществени доказателства. Да хвърлиш оръжието тук, означаваше да очакваш то да бъде намерено.
И след като мъжете си тръгнаха, Ханзи нямаше нищо против да го направи.
Сега имаше какво да предложи вместо пари в брой. Знаеше наизуст номера на клетъчния телефон на турчина, знаеше и че сега има най-голяма вероятност да го намери. Ханзи стана от леглото и облече стария шинел, който носеше в дъжд и пек, зиме и лете. Взе старателно сгънатия вързоп и го пъхна в широкия джоб на шинела. Не му се искаше да носи със себе си оръжието, но знаеше, че каквото и да остави в приюта, то има навика да изчезва.
Отиде на стълбищната площадка и слезе по паянтовото стълбище на улицата, като се опита да си спомни къде е най-близкият уличен телефон, който не е разбит от хулигани.
Понеделник, 16 юни, 10,05 ч. преди обяд,
полицейското управление на Хамбург
Фабел стоеше край масата от черешово дърво в заседателната зала и чакаше другите да седнат. Обърна се към дъската отзад. Върху нея отразяваха хода на разследването и сега тя бе запълнена с нови подробности. Имаше карта на Хамбург и на околността, върху която със знаменца бяха отбелязани двете места в Хамбург, където бяха извършени убийствата, и третото, където беше намерен трупът на Урсула Кастнер.
Снимките, които криминалистите бяха направили на обезобразеното тяло на Анжелика Блюм, бяха закачени до фотографиите на двете предишни жертви. До копията на електронното съобщение, получено от убиеца, бяха залепени копия на страници от научни трудове, посветени на обредите на викингите. В средата на бялата дъска Фабел беше написал имената на трите жертви, като втората беше обозначена само с „Моник?“. Отгоре беше добавил „Синът на Свен“ и думите „Кървавият орел“. Отдясно името „Ханс Клугман“ беше свързано с насочена нагоре стрелка с „Арно Хофкнехт“, който на свой ред беше свързан с друга стрелка с „Улугбей — Йелмъз“. След това Фабел беше написал „украинци“ също с въпросителен знак. От другата страна беше сложил имената на двете отвлечени и изнасилени жертви и между тях и думите „Кървавият орел“ беше прокарал черта, прекъсната от думите „одинистки култ?“