— Можем за проверим дали е така само като установим още факти — продължи той. — Длъжни сме да проникнем по-надълбоко. Трябва да намерим Клугман и да разберем какво крие от нас. Ако има някаква връзка между жертвите, трябва да установим каква е. Има ли надежда да открием Клугман?
— Не, шефе — отговори Ана Волф. — Съжалявам. Клугман очевидно знае как да се крие. Държим под око приятелката му Соня, но той не се е опитвал да се свърже с нея.
Фабел потърка с палец и показалец брадичката си.
— Държа да отделим повече внимание на връзката с одинизма. Разполагам с едно име — Храма на асатру, което трябва да се провери. Не е зле, Вернер, да посетиш още веднъж господин Максуейн и да го попиташ къде е бил по времето, когато е убита Анжелика Блюм.
— Мислиш, че може да го е извършил той ли?
— Нямахме време да го поставим под наблюдение, а той донякъде отговаря на описанието, което даде съседката на Блюм. Но ако то е вярно, косата на Максуейн е прекалено тъмна. — Фабел замълча и се замисли. Върху лицето му се изписа горчиво раздразнение. — Няма как да установим дали има връзка между трите жертви, ако не знаем самоличността на едната от тях. Абсолютно задължително е да разберем коя е „Моник“. Това сега е най-важно. Със сигурност някой някъде знае коя е тя.
Мария Клее остави шумно върху масата папката, която беше донесла. Всички погледнаха към нея: беше грейнала в усмивка, нещо, което не правеше често.
— Аз знам коя е.
— Моля? — възкликнаха в един глас Ван Хайден и Фабел.
— Знам коя е „Моник“. И трябва да ти кажа, шефе, че това е бомба със закъснител. — Мария се извърна предизвикателно към Ван Хайден. — Някой някъде укрива сведения, които са изключително важни за разследването.
— За Бога, Мария, казвай коя е жената — подкани с напрегнат, писклив глас Фабел.
Дотук това беше най-големият пробив в разследването.
— Жертвата се казва Тика Крамер. На двайсет и седем години. — Тези простички думи на Мария сякаш нажежиха спарения въздух в заседателната зала. — Добрата новина е, че установих самоличността й. Лошата е как го направих.
— Давай по същество, Мария — подкани пак Фабел.
— Както знаете, проверих пръстовите й отпечатъци тук при нас и в архива на Вътрешното министерство. По-точно в криминалните досиета. Не открих нищо. Затова разширих обхвата и включих и пръстовите отпечатъци, които не са на престъпници с влезли в сила присъди.
— Но така остават само отпечатъците на хората от полицията….
Още преди да е довършил изречението, Ван Хайден млъкна и изражението му се промени.
— Именно… — потвърди Мария.
Тя отвори рязко папката и извади портретна снимка с размерите на писмо. Заобиколи масата, мина зад Фабел и закачи с кабарче снимката на дъската, до думата „Моник“, която Фабел беше написал. Удари я с длан, сякаш за да я залепи неизличимо върху дъската, където отразяваха хода на разследването. Взе гъбата и изтри името „Моник“, после написа с червен флумастер „ТИНА КРАМЕР“. Фабел се изправи и се взря в лицето върху снимката: същото, както върху фотографията, направена в моргата. Косата беше по-тъмна, отколкото той я помнеше, и беше пригладена назад. Младата жена беше облечена в служебна риза с цвят на горчица, със зелени еполети. Фабел чу как зареденото с напрежение мълчание в помещението се взривява и прераства в оживен разговор. Накрая той се обърна към Мария.
— Господи, не мога да повярвам… Тя е от полицията?
— Да. Поне донякъде. Работи… — Мария се поправи: — Работела е към управлението в Хановер. Била е с чин комисар. Доколкото разбрах, е родом от Хамбург и — обърнете внимание — е била прикрепена към отдел „Подривна дейност“, или ПД, тук в нашия град. — Мария плъзна поглед по доклада в папката. — И това с пръстовите отпечатъци не е издънка на администрацията. През 1995 година жената е влязла в отряда за бързо реагиране в Хановер. При опит за кражба на камион със специално предназначение е избухнала престрелка между крадците и отряда. Тя е била ранена в крака. В дясното бедро. Със сигурност е нашето момиче.
— И е работила в отдел „Подривна дейност“? — попита студено и безизразно Фабел, след като се извърна към Ван Хайден.
— За пръв път чувам! — Ван Хайден направи физиономия и махна с ръка, сякаш отхвърляше обвинението. — А и няма откъде да знам. ПД е относително самостоятелен отдел… но за Бога, ще направя всичко възможно да разбера кой е разрешил без мое знание и съгласие.
— Искам да си изясня какво представлява този отдел — намеси се Сузане. — Той се занимава главно с борбата с международния тероризъм, нали?