Не е лесно да си германец. Носиш свръхбагажа на недалечната история, докато останалите европейци пътуват със сравнително малко багаж. Десетвековната култура и постижения са били засенчени от дванайсетте години в средата на XX век, дванайсет години, в които най-ужасното зло е станало всекидневие. Именно тези дванайсет години са се превърнали за света в определение за германец, пак по тях повечето германци оценяват самите себе си. Сега не вярват на германците. А и самите те вече няма никога да си повярват.
За отделния германец това недоверие има свой фокус, проявление в живота на Германия, което носи някакъв несъзвучен, тревожен отзвук. За някои този фокус е географски: в Северна Германия не вярват на сънародниците си от Южна Германия заради тяхната ограниченост, западните германци, или Wessis, не вярват на Ossis, източните германци, защото се страхуват, че нацизмът е бил замразен в дълбокия фризер на комунизма и сега започва да набира сила. За други фокусът е поколенчески: демонстрантите от 1968 и 1969 година, опълчили се срещу военното поколение и традиционната германска закостенялост, новото поколение, което си говори помежду си на Du[23] вместо на Sie[24] и така преобразява самия немски език и го прави по-свободен и не така тежък.
За Фабел фокус на недоверието беше скритата държавна машина: дълбоко заложените вътрешни органи на една нова демокрация, присадена от издъхващия диктаторски режим. И точно в средата на този фокус, под прожекторите на недоверието, изпитвано от Фабел, беше Федералната разузнавателна служба, или ФРС.
Тя е създадена през 1965 година като част от механизмите на студената война и в противовес на източногерманското Щази. Пръв директор на ФРС е генерал Гелен. Истината е, че Разузнавателната служба е възникнала веднага след края на Втората световна война като „Организацията на Гелен“. Гелен е генерал от Абвера, нацистката разузнавателна служба, внедрявала шпиони във Великобритания, Съединените щати и навсякъде по света. Към Абвера е и контраразузнаването, което издирва агенти на Съпротивителното движение и на антифашистката коалиция в окупирана Европа. При изпълнение на задълженията си Абверът проявява почти същата жажда за изтезания, както Гестапо или СС. След войната американците са изправени пред нова заплаха — съветския комунизъм, а се оказва, че не разполагат с разузнавателна мрежа, обърната на изток. Затова пък познават хора с такава мрежа: германците. Така в Пулах, недалеч от Мюнхен, е създадена „Службата за икономическо развитие на Южна Германия“ и за неин ръководител е назначен Гелен, на когото е обяснено, че може да привлече целия необходим му личен състав.
Гелен обикаля лагерите за изселени и освобождава десетки есесовци, които се вливат в новата разузнавателна мрежа. И го прави с пълното съдействие и съгласие на американците и англичаните, които явно решават, че сега не му е времето да леят сълзи за няколкото милиона евреи.
Организацията на Гелен и Федералната разузнавателна служба, която я наследява, далеч не жънат само успехи. Още от първите дни източногерманското Щази внедрява в тях свои хора и така се стига до няколко твърде зрелищни и шумни провала. След обединяването на Германия ФРС осъмва без своя raison d’etre[25] и започва да търси нова роля. Борбата срещу тероризма, с която службата се е нагърбила още от края на шейсетте години, вече заема по-предно място. Сега обаче възниква необходимостта от борба и срещу зараждащите се Rechtsradicale[26] неонацистки групировки, както и срещу вече установената левичарска Фракция „Червената армия“. В средата на деветдесетте години се взима решение Разузнавателните служби да се включат и в борбата срещу организираната престъпност. Нещо, на което Фабел и други полицаи от кариерата гледаха с подчертан скептицизъм. Фабел си даваше сметка, че злокобната държавна машина, създадена от нацистите, продължава да хвърля дълга тъмна сянка. И според него ФРС бе отчасти скрита в тази сянка. Той не вярваше на тайните служби. А Фолкер беше от тях.
По иначе ясното небе се носеха няколко облака. Фабел гледаше все така вторачено през прозореца към града, сякаш наблюдаваше невидимото. От Фолкер към Клугман. От ФРС към ГГО-9.
Върху бюрото му беше разтворено подправеното служебно досие на Клугман. Фабел откъсна очи от прозореца и пак погледна снимката. Мястото на Клугман в разследването се беше променило. Лицето в папката си беше същото, но сега Фабел го виждаше в нова светлина и разчиташе чертите по различен начин. Беше почти сигурен, че Клугман е агент от ГГО-9, а това означаваше, че още се води полицай. ГГО-9 — Grenzschutzgruppe Neun[27], официално влизаше в състава на Федералната гранична полиция на Германия, но служителите й нямаха нищо общо с проверката на паспорти и на камиони, натоварени с плодове, в които се укриваха хора, надяващи се да получат политическо убежище. По ирония на съдбата ГГО-9 бе рожба на недоверието, което Германия изпитваше към самата себе си.