Насочи вниманието си към лицето на Клугман върху фотографията в служебното досие. Беше по-слабо, отколкото на човека срещу него в белосаното помещение за разпити в полицейския участък на Давидваше. Беше изопнато, кожата бе плътно прилепнала към едрия череп, виждаха се ясно очертаните мускули и жили. От такова лице човек разбираше, че тялото, което не се вижда, е яко и в добра физическа форма. Снимката не беше много стара: тъй като работеше под прикритие, Клугман се беше постарал да изглежда позанемарен.
Фабел не проумяваше едно: какво е наложило агент на ГГО-9 да работи под прикритие. Отрядът имаше тактически задачи, свързани с конкретни операции, и не беше създаден, за да събира разузнавателни данни. Фабел не се и съмняваше: щом Мария е убедена, че е срещала Клугман и преди, във Вайнгартен, значи наистина го бе виждала там. А агентите в ГГО-9 се обучаваха на две места: в Хангелар и Вайнгартен. В операцията бяха включени доста от специалните служби и не можеше да има съмнение, че тя е насочена към важен обект. Фолкер беше от Федералната разузнавателна служба, Клугман — от ГГО-9. Фабел предполагаше, че и мъртвото момиче — Тина Крамер, също се е числяла към разузнаването. Не участваше единствено самото полицейско управление в Хамбург. А Фабел нямаше основания да не вярва на Ван Хайден, че изобщо не е чувал за операцията. Защо ли държаха настрана основната правоохранителна служба в града?
На вратата на Фабел се почука, но не колебливо или натрапчиво. Фолкер влезе, без да чака покана. По лицето му сякаш беше минал булдозер, който беше заличил и последните следи от учтивост. Но по него не се четеше и враждебност; не се четеше нищо. Фабел си даде сметка, че всъщност това е Фолкер, без любезната маска. Тъмните очи бяха празни, устата приличаше на права решителна черта. Фолкер носеше под мишница дебела зелена папка. Фабел махна с ръка към един от столовете.
— Какво искате да знаете, Фабел? Ще ви кажа, каквото мога.
Когато Фабел му отговори, в гласа му имаше стоманена нотка:
— Не, Фолкер… няма да ми кажете, каквото можете… — Фабел повика и Вернер, който влезе, затвори много театрално вратата след себе си и се облегна на рамката, като държеше огромната си ръка пред гърдите. — Ще ми кажете всичко, каквото искам да знам. Не го ли направите, ви обещавам, че ще ви вкарам в предварителния арест, ще ви предявя обвинение, че възпрепятствате разследване за убийство, и ще разглася пред печата какво се е случило още преди приятелчетата ви в Пулах да са ви измъкнали от кашата.
— Имаме основателни причини да сме потайни, Фабел. Но продължаваме да бъдем от една и съща страна на барикадата.
Лицето на Фолкер си остана безизразно.
— Виж ти! Аз се опитвам да разкрия поредица от убийства, извършени по особено жесток начин, а вие укривате от мен информация… ключова при това. Пращам хората да си губят времето, да обикалят из цял Хамбург и да се опитват да установят коя е втората жертва, а вие, макар и да знаете коя е жената, си влизате и излизате от управлението, все едно не се е случило нищо. Междувременно убиват трета жертва. Вие се лигавите, играете си на тайни агенти, а някоя клета жена плаща с живота си.
— Няма връзка между Тина Крамер и останалите две жертви.
— Откъде сте толкова сигурен?
Фолкер почти метна тежката зелена папка върху бюрото.
— Всичко е тук, Фабел. Всичко, имащо отношение към операцията. Така и така щяхме да ви го съобщим, просто изчаквахме Клугман да се появи отнякъде. Проверихме другите ви две жертви, не са свързани с Тина Крамер. По една случайност тя просто се е озовала на неподходящо място в неподходящо време. Вашият убиец явно я е подбрал случайно, както и другите две жертви.
— Това са празни приказки, Фолкер. Просто няма чак такива съвпадения.
— Има, защо да няма, ето, да вземем този случай. Крамер не беше основният ни агент под прикритие. Такъв е Клугман. Крамер държеше под наем жилището, така че Клугман да има къде да се среща с информаторите от подземния свят. За прикритие го изкарахме продажно бивше ченге, и то от специалните части, което има зъб на полицията. Всичко е тук… — Фолкер посочи папката. — Официалната версия е, че Крамер е наела от Клугман апартамента като „Моник“, която уж е проститутка и се е договорила с него той да продължи да провежда в жилището тайните си срещи.
— Срещи с кого? Каква беше целта на операцията?
— Клугман трябваше да държи някои хора под наблюдение. Беше сложен в периферията на организираната престъпност, без да е свързан с конкретна банда. Водеше се на работа при Хофкнехт, който на свой ред се водеше служител на Улугбей, но не беше обвързан с турците. Дори за прикритие Клугман недоволстваше, че иска да го включат в по-сериозни акции.