— Това не е отговор на въпроса ми. Срещу кого беше насочена операцията и каква беше нейната цел?
— Задачата беше да се събере разузнавателна информация. Колкото до конкретната мишена, това е нова мощна украинска групировка, появила се в града. Подозираме, че именно нейни хора са очистили Улугбей.
Фабел си спомни какво му бе разказал Махмут. Остави Фолкер да продължи.
— Започнахме операцията, защото никой не иска да говори за новопоявилите се украинци. Обичайните ни информатори са уплашени до смърт. И с основание. Помните ли, споменах ви, че имаме причини да сме потайни?
Фабел кимна отсечено.
— Опасявам се, че няма да ви харесат. Никой не иска да говори за тази нова банда, защото хората в нея са невероятно безпощадни към информаторите и съперниците си и към всеки, изпречил им се на пътя. Освен това украинците са дали да се разбере, че имат свои хора в полицейското управление на Хамбург и веднага ще научат, ако някой пропее.
— Имат свои хора тук, при нас? Не мога да повярвам — изуми се Фабел.
— Поне така твърди нашето разузнаване. И ние не знаем със сигурност къде, но очевидно на доста високо равнище. Именно по тази причина управлението не е уведомено за операцията, която се провежда съвместно от Седми отдел и разузнавателните служби, привлякохме от ГГО-9 и Клугман. Съжалявам, но бяхме принудени да мълчим.
— А Бухолц и отдел „Борба с организираната престъпност“?
Фолкер поклати глава.
— Никой в полицейското управление на Хамбург не знае за операцията. Ако искате, вярвайте, но според мълвата тези украинци са бивши полицаи и хора от специалните части към съветското Министерство на вътрешните работи. Предполага се, че са установили връзка с полицаи в Германия. Точно заради това изкарахме Клугман продажно ченге — за да го внедрим по-лесно. Тъй като и той е от отряда за бързо реагиране, малцина ще се усъмнят, ако тръгнат да го проверяват. Но не можехме да се излагаме на опасността от изтичане на информация, затова никой тук не знае абсолютно нищо.
— И сигурно заради това сте променили служебното досие на Клугман тук и то не съответства на данните в досието в централния архив.
Фолкер кимна.
— Кой оглавява украинската групировка? — попита Вернер, без да се дръпва от вратата.
Вместо да се обърне, Фолкер отговори така, сякаш въпросът бе зададен от Фабел.
— Това беше една от основните цели на операцията. Не знаем кой е този човек. Засега е напълно безлик и безименен…
„Точно като нашата втора убита“, помисли Фабел.
Фолкер продължи:
— Чрез човек от бандата на Юрий Варасов… по-точно от бандата, която доскоро той ръководеше, Клугман е установил връзка с един от тези украинци, някой си Вадим… Според Клугман той наистина е от групировката, но съвсем ниско в йерархията, иначе нямаше да се разкрива. Според нас основната банда се състои едва от десетина-дванайсет души, или, както ги наричаме, Ядрото, всеки от които ръководи петима-шестима от „главатарите“ на старите банди. Новопоявилите се пипат така, че организираната престъпност наистина става много организирана. Ядрото действа почти като командване на окупационна армия. Хората в него всъщност са отстранили ръководството на най-опасните банди в Хамбург, премахнали са босовете им. Така имат тяло без глава и го подчиняват на властта си. Започнаха с украинските, руските и другите източноевропейски банди, после насочиха вниманието си към групировката, подчинена на Улугбей. След това, разбира се, отстраниха от нея самия Улугбей.
— Защо от Ядрото ще разговарят с човек като Клугман, който поне според прикритието е толкова ниско в йерархията?
Фолкер се поколеба.
— Предоставихме на Клугман нещо, което да даде в замяна…
— Какво?
— Разберете, Фабел, имаме работа с изключително опасни противници. С хора, които често са непредсказуеми. Това означава, че понякога трябва да рискуваме… — Фабел не знаеше какво следва, затова пък знаеше, че няма да му хареса. Фолкер въздъхна. — Съобщихме им подробности за срещата, на която Улугбей беше убит.
Фабел го погледна невярващо.
— Използвали сте операция на правозащитните органи, за да помогнете в покушението срещу един от босовете на подземния свят? Господи, вие, хора, спирате ли се изобщо пред нещо?