— Не ние сме организирали покушението, разбира се! — Възмущението на Фолкер не беше особено убедително. Той се вторачи в една точка върху писалището на Фабел. — Но всичко се обърка. Може и да не знаем нищо за тази нова престъпна групировка, но за Улугбей имаме предостатъчно сведения. Съобщихме на Клугман подробности за крупна сделка с наркотици, от която Улугбей трябваше да спечели милиони. Но не очаквахме, че ще отиде лично. Клугман знаеше кога се е състояла първата среща, имената на колумбийците, количествата и така нататък. Казал, че е получил сведенията от човек в отдел „Борба с наркотиците“, за когото имал компромат. Това беше достатъчно, за да се появи човек от Ядрото. Вадим очевидно е от най-дребните риби там, но това е относително, ако вземем предвид властта и влиянието, с които разполага всеки от тях. При всички положения единственото, което целяхме, беше да повярват на Клугман. Не взехме никак лесно това решение. Можехме да заловим самите наркодоставчици, но преценихме, че си струва да се опитаме да проникнем в Ядрото. Смятахме, че украинците ще се полакомят и ще посегнат на дрогата. И се оказахме прави. Но излезе, че сме били по-прави, отколкото ни се е искало. Още преди да се усетим, колумбийците се качиха на самолета за Богота, а Улугбей завърши с пръснат череп на пода в подземния гараж.
— Улугбей е смятал, че ще се срещне с колумбийците ли?
— Да. Но вместо това се срещна с куршум. Но както вече казах, не очаквахме да отиде лично. Смятахме, че украинците ще поискат също да участват или в най-лошия случай ще отмъкнат дрогата.
— Господи, Фолкер, наистина е невъзможно да оплескате повече нещата.
Фолкер го погледна предизвикателно.
— Нямате представа, Фабел, пред какво сме изправени в този случай. Имаме си работа с десетина-дванайсет украинци, които не се спират пред нищо и които са обучени за бойци в специалните части, на всичкото отгоре всички, без един, са напълно безлики и безименни. Дори слухове вече не изтичат. Тези хора приличат на призраци, а същевременно са сложили ръка върху почти целия подземен свят в Хамбург. Извън властта им са само Йелмъз и остатъците от организацията на Улугбей, но и това е до време. Тази украинска банда е най-голямата криминална заплаха, пред която някога е бил изправен Хамбург. Длъжни сме да вземем крайни мерки, за да я спрем.
Докато осмисляше чутото, Фабел гледаше невиждащо Фолкер. Не можеше да повярва, че човекът от разузнаването не знае почти нищо повече от онова, което Махмут вече му беше казал.
— А водачът им? Не мога да повярвам, че не сте открили нищо за него.
— Наистина не сме. Единственото, което знаем, е, че Ядрото се оглавява от бивш високопоставен офицер от Министерството на вътрешните работи на Украйна. Нямаме име, описание, дори възраст, макар и да подозираме, че е служил в Чечня. Ако се вярва на мълвата, постигал целите си с нечувана жестокост.
— Тъкмо да си дойдем на думата. Откъде сте сигурни, че не той стои зад убийството на Тина Крамер?
— Просто няма логика. Клугман не е разкрит от никого освен от вас сега, и се налага да го изтеглим. Но не виждам каква връзка има между нашата операция и вашите две жертви. Щом Клугман не е разкрит, защо им е на украинците да убиват Крамер?
— Какво ви каза Клугман, когато ви се обади онази нощ… точно преди да ни съобщи за убийството?
— Беше в ужасно състояние. Разказа какво се е случило с Крамер и ние разбрахме, че почеркът на убиеца е същият, както на онзи психар, който уби първото момиче. Както вече споменах, не видяхме някаква връзка, аз обаче трябваше веднага да взема решение дали да продължим операцията. Заповядах на Клугман да се изтегли и да зареже всичко. Не можехме да бъдем сигурни, че не е разкрит. Казах му, че след като бъде в безопасност, ще се обадим в полицейското управление на Хамбург и ще съобщим за убийството.
— И защо това не се е случило?
— Клугман е един от най-добрите офицери, с които някога съм работил. Той каза да не го изтеглям от операцията, щял да се справи, да го оставя да провери дали е разкрит и да съобщи сам в полицията за убийството.
Фабел си спомни разпита в полицейския участък на Давидваше. Клугман очевидно беше много силен човек. Без да трепне, беше понасял обидите на Вернер и въпросите на Фабел, беше се опитвал да преодолее шока от ужасното убийство на жената, служила му за свръзка. Не беше допуснал маската да падне. Фабел беше имал някакви съмнения, но и през ум не му беше минало за какво става въпрос. Вернер, който продължаваше да стои на вратата, изрази същото мнение:
— Мъж на място! Не може да му се отрече, владее се безупречно. В безопасност ли е?