Снимахме „Необуздана ярост“ по сценария, който бях написал. В него се разказваше за един мъж, израсъл в престъпен квартал, който се връща да учителства там. Местна улична банда тормози него и жена му, докато се оказва, че единственият начин да оцелее е, като се върне към живота на насилието (преди години той бил водач на своя банда), от когото някога е избягал.
Уес даде идеята да се допълни образа на героя, като се покаже и неговата любов към моторите. Трябва да призная, че този облик имаше рекламна стойност, предвид добре известната страст на Уес към ралитата. Ала ме загложди страх, особено когато той настоя лично да изпълнява номерата.
Не можах да го разубедя. Сякаш безупречното му поведение по време на първите два филма се бе оказало твърде уморително за него и сега той се хвърли в другата крайност — идваше късно, пиеше на снимачната площадка, погаждаше големи номера на екипа. Например една негова шега с фишек предизвика пожар в караваната с костюмите.
Всичко това придобиваше формата на желание да умре. Неговото пълно идентифициране с Дийкън го водеше към последната прилика.
И точно като Дийкън при финалните снимки, Уес започна да изглежда не на себе си. С хлътнали бузи, с разфокусиран поглед, сгърбен от недояждане и недоспиване. Снимките му бяха под всякаква критика.
— Как, по дяволите, можем да искаме от публиката да плаща, за да гледа този боклук? — попита заместник-директорът на студията.
— Ще трябва камерата да не се спира задълго на него. Да прибягвам до кадри на персонажите, с които говори. — Сърцето ми се сви.
— Това ми звучи познато — обади се Джил зад мен.
Знаех какво имаше предвид. Бях станал режисьор, а преди това бях критикувал „Нарушени обещания“.
— Добре, не можеш ли да го контролираш? — попита заместник-директорът.
— Трудно е. Тези дни не е съвсем на себе си.
— По дяволите, ако ти не можеш, навярно някой друг режисьор би могъл. Този боклук ни коства 40 милиона долара.
Заплахата ме накара да кипна. Едва не му казах да си вземе четирийсетте милиона и да си ги завре в…
Внезапно осъзнах спасителната сламка, която ми подаваше той. И се овладях.
— Успокой се. Дай ми само една седмица. Ако той не се оправи дотогава, с радост ще се оттегля.
— Казваш го пред свидетел. Една седмица, приятел, и нито ден повече.
На следващата сутрин чаках Уес в гримьорната му, когато той пристигна както обикновено със закъснение за първите снимки.
Застанал на прага на отворената врата, той трудно успя да ме фокусира.
— И ако това не е учителят… — Уес тръсна глава. — Не, грешка. Предполага се, че аз играя учителя в този — как му беше името — боклук, който снимаме.
— Уес, искам да говоря с теб.
— Хей, ама че смехория. И аз имах същото намерение спрямо теб. Изчакай само да си взема една бира, а? — Като се обърна тромаво, той затвори вратата на гримьорната и се отправи с несигурни крачки към миниатюрния хладилник.
— Опитай се умът ти да остане бистър. Важно е — обадих се аз.
— Добре. Разбира се. — Уес отвори кутията бира и остави отворена вратата на хладилника, докато отпие голяма глътка. После избърса устата си. — Но първо искам да ми направиш една услуга.
— Зависи каква.
— Няма нужда да се моля, знаеш това. Мога просто да продължа и да го направя. Опитвам се да бъда учтив.
— Каква е услугата?
— В понеделник е рожденият ми ден. Искам почивка. Тогава има мотокрос край Сонора. Искам да прекарам един дълъг уикенд там. — Той отпи още бира.
— Веднъж бяхме сключили споразумение.
Уес се намръщи. Бирата потече по брадата му.
— Аз пиша сценария и режисирам. Ти играеш. Или двамата, или никой.
— Да, и? Аз удържах на обещанието.
— Студията ми отпусна срок от една седмица. За да те изправя на крака. Ако не, излизам от филма.
Той се изкиска подигравателно.
— Ще им кажа, че няма да работя без теб.
— Не е толкова просто, Уес. В настоящия момент те не са готови да изпълняват твоите желания. Ти губиш позиции. Спомняш ли си защо ти хареса нашият екип?
Той замълча нерешително.
— Защото искаше приятел. Който да те предпази от това да допуснеш същата грешка, както се изрази. Да те предпази да не провалиш всичко. Е, добре, Уес, точно това правиш. Проваляш всичко.
Уес довърши бирата си и смачка кутията. Устните му ядно се свиха.
— Защото искам свободен ден за рождения си ден?
— Не, защото не играеш добре ролята си. Ти не си Джеймс Дийкън. Но си убедил себе си, че си, и че в понеделник ще умреш при катастрофа.
Той премигна учудено. После насмешливо се усмихна.