— Ще ми направиш ли една услуга? Изгаси осветлението. Остави ме да свърша с това на спокойствие.
Имах толкова неща да му казвам. Но не можах. Сърцето ми се пръскаше от мъка.
— И, приятелю — додаде той, — мисля, че би било по-добре да забравиш за нашата сделка. Повече няма да работим заедно.
— Как да ти помогна? Сигурно има нещо, което бих могъл…
— Да, остави ме да приключа с това по начина, по който трябва.
— Чуй ме, аз…
— Иди си! — каза Уес. — Страшно ме боли, като те виждам тук, като чувам съжалението в гласа ти.
— Но аз се безпокоя за теб. Ти си ми приятел. Аз…
— Ето защо знам, че ще направиш това, което те моля. — Дупката в гърлото му издаде още един свистящ звук. — И ще си тръгнеш.
Стоях в мрака, чувайки и другите звуци, които издаваше: като от разлагаща се плът.
— Лекар. Сигурно има нещо, с което лекарят би могъл…
— Беше тук. И направи това. Никой лекар не може да излекува онова, което не е наред с мен. А сега, ако нямаш нищо против…
— Какво?
— Не съм те канил. Махай се оттук!
Изчаках още един продължителен момент.
— Разбира се.
— Обичам те, човече — каза той.
— Аз също.
Зашеметен, излязох, залитайки навън. Слязох по стълбите. Минах през пясъка. Заслепен от слънцето, неспособен да прочистя ноздрите си от зловонието в стаята, повърнах до колата.
На следващия ден отидох отново там. За последен път. Джил дойде с мен. Уес се беше преместил. Никога не узнах къде.
Ето как свърши неговата кариера. Талантът му го бе напуснал, но колко дълго и решително се бе съпротивлявал той.
Филми. Безсмъртие.
Разбирате ли, специалните ефекти са скъпи. От студията ще се опитат с всички средства да съкратят разходите.
Уес ми беше казал:
— Забрави за нашата сделка.
Но по-късно открих какво е имал предвид: той бе работил без мен в един последен филм. Обаче не беше вписан сред имената на участниците. „Зомбита от ада“. Спомняте ли си колко ужасно изглеждаше Бела Лугози в последния му филм, преди да го погребат, увит в наметката на Дракула?
Бела изглеждаше прекрасно в сравнение с Уес. Гледах филма за зомбитата в един кинотеатър в Холивуд. Имаше голяма посещаемост. Двамата с Джил едва си намерихме места.
Джил се разплака, както и аз.
Този проклет град. Никой не го е грижа как е направено, стига залите да са претъпкани.
Публиката избухна в аплодисменти, когато Уес тръгна дебнешком към главната героиня.
И долната му челюст падна.