— Аз мисля — поде той и кимна мъдро, — че сценарият трябва да се преработи.
— Скапан град — изругах аз, докато Джил ни откарваше към къщи. Магистралата за Санта Моника беше задръстена както обикновено. Пътувахме със свален гюрук, така че бяхме поели наистина голяма доза изгорели газове.
— Естествено няма да обвинят звездата. В крайна сметка той поиска осем милиона долара, а следващия път ще поиска повече, ако студията го ядоса. — Потръпнах от киселините в стомаха ми. — Никога няма да си помислят да обвинят и режисьора. Той е дяволски добър професионалист, както непрекъснато повтарят всички. Тогава кой остава? Нискозаплатената мижитурка, която пише неща, които всички променят.
— Не се ядосвай. Иначе ще вдигнеш кръвното. — Джил се отклони от магистралата.
— Ще вдигна кръвно ли? Ще вдигна… Та то вече ми е вдигнато. Ако се повиши още малко, ще получа инфаркт!
— Не знам от какво си толкова изненадан. Това се случва при всеки филм. В този бизнес си от петнайсет години. Вече трябва да си свикнал с отношението към писателите.
— Изкупителни жертви. Това е единствената причина, поради която ни търпят около себе си. Всеки продуцент, режисьор и актьор в града е по-добър писател. Само ги попитай и ще ти го кажат. Единственият проблем е, че те не могат да четат, камо ли да пишат, но според тях просто нямат време да седнат и да запишат „гениалните“ си мисли на хартия.
— Но така действа системата, скъпи. Няма начин да я победиш, така че или приеми този бизнес, или го напусни.
Аз се намръщих.
— Единственият начин да направиш сносен филм е хем ти да напишеш сценария, хем ти да си режисьорът. По дяволите, бих изиграл и главната роля, ако не бях изгубил косата си, скубейки я от яд.
— И да имаш двайсет милиона долара — допълни Джил.
— Да, това също би помогнало. Тогава нямаше да ми се налага да се унижавам пред тези студийни шефове. Но ако имах двайсет милиона долара да финансирам филм, тогава защо ще ми е да бъда сценарист?
— Знаеш, че ще продължиш да пишеш, дори да имаш сто милиона.
— Права си. Сигурно съм побъркан.
— Уес Крейн — каза Джил.
Седях пред компютъра и мърморех недоволно, докато преработвах сценария. Замесник-директорът на студията беше решил, че господин Бицепс няма да напусне приятелката си. Вместо това приятелката му ще си даде сметка колко много го е пренебрегвала и ще се откаже от кариерата си заради любовта. „Отвън има публика, която си мре по филмите срещу женската независимост“ — бе казал той. Това бе всичко, което можех да направя, за да не се призная за победен.
— Уес кой? — Продължих да чукам по клавишите.
— Крейн. Момчето от вчерашните снимки.
Извърнах се към отворената врата на кабинета, където беше застанала. Сигурно съм примигнал глупаво, защото на лицето й се изписа добре познатото търпеливо изражение.
— Онзи, който приличаше на Джеймс Дийкън. Стана ми любопитно, така че позвъних в отдела за кастинги към студията.
— Чудесно, значи си узнала името му. Е, и каква е връзката?
— О, само смътна идея.
— Все още не разбирам.
— Твоят сценарий за наемните войници.
Вдигнах недоумяващо рамене.
— Той има нужда от доизглаждане. Както и да е, написах го на абсолютен риск. Когато студията реши, че достатъчно сме съсипали този филм, ще трябва да напиша онзи минисериал за Наполеон за Ей Би Си.
— Написа сценария на риск, защото вярваше в историата, нали? Това е нещо, което наистина искаше да направиш.
— Темата е важна. Наемници, използвани от ЦРУ. Неофициално Америка се въвлича в много чужди войни.
— Тогава зарежи минисериала. Мисля, че момчето ще бъде великолепно в ролята на младия наемник, който се отвращава до такава степен, че накрая застрелва диктатора, който го е наел.
Аз я изгледах втренчено.
— Знаеш ли, това не е лоша идея.
— Докато се връщахме към къщи, не ми ли каза, че единственият начин да се заснеме нещо сносно, е да го режисираш сам?
— И да изиграя главната роля — повдигнах подигравателно вежди. — Да, така казах. Но само се шегувах.
— Е, добре, скъпи, сигурна съм, че няма да режисираш по-лошо от това магаре, което съсипа работата ти тази сутрин. Ужасно си падам по теб, но не си достатъчно красив дори за второстепенен актьор. А това момче е. И човекът, който го открие…
— …може да гарантира успеха си. Ако изпипа нещата както трябва.
— За петнайсет години трябва да си изучил занаята.
— Но ако обърна гръб на Ей Би Си…
— Половината писатели от този град желаят да заемат твоето място. Студията ще подпишат договор с някой друг само след час.
— Но те ми предложиха много пари.