Досега.
— Монологът отпада — отсякох аз. — Ще ми отнеме само петнайсет минути да преработя сцената.
— И после?
— Ще отида до студията.
— Наистина ли не се шегуваш с мен? Мислиш ли, че има шанс аз да получа ролята?
— Толкова, колкото аз имам да режисирам филма. Спомни си нашето споразумение. Ние сме екип. Или двамата, или никой.
— И не искаш да подпиша някакво обещание?
— Нарича се устна уговорка. И си напълно прав. Няма нужда да подписваш нищо.
— Нека да уточня нещата. Ако те не искат ти да си режисьорът, но ми предложат ролята, аз ще трябва да им откажа. Защото съм ти обещал?
— Звучи налудничаво, нали? — Истината бе, че дори и да имах писменото му обещание, адвокатите на студията можеха да го анулират, ако Уес заявеше, че е бил заблуден. Холивуд нямаше да го има, ако хората държаха на думата си.
— Да, налудничаво е — съгласи се Уес. — Споразумяхме се.
В отдела за кастинги към студията се обърнах към трийсетгодишната жена със слабо лице, която седеше на рецепцията.
— Имате ли регистрирани пробни снимки с актьор на име Крейн? Уес Крейн?
Тя ме изгледа странно, потръпна, отвори картотеката и извади една папка. После кимна облекчено:
— Знаех, че името ми е познато. Разбира се, имаме негови пробни снимки.
— Какво? Кой ги е поръчал?
Жената се вгледа изучаващо в страницата пред нея.
— Не е посочено.
Аз никога не открих кой ги бе поръчал и това бе едно от многото неща, които ме безпокояха.
— Знаете ли кой е гледал пробните снимки?
— Разбира се, трябва да пазим документа. — Тя се зачете в друга страница. — Но явно аз съм единствената, която ги е гледала.
— Вие?
— Един ден той дойде да попълни някои формуляри. Стана голям майтап. Трудно е да се опише. В него има нещо. Така че си помислих, че ще е добре да погледна пробните му снимки.
— И?
— Какво да ви кажа? Препоръчах го за онази малка роля в „Нарушени обещания“.
— Ако искам да видя тези пробни снимки, трябва ли да го съгласувам с някого?
Жената се замисли за минута.
— Все още сте във ведомостта за „Нарушени обещания“, нали?
— Да.
— И Крейн участва във филма. Изглежда ми законно искане. — Тя провери графика. — Използвайте четвърта прожекционна зала. След трийсет минути. Ще изпратя долу оператора с филма.
И така аз седнах в мрака, изгледах пробните снимки и почувствах тръпката, която скоро щях да опозная много добре. Когато филмът свърши, известно време останах неподвижен.
Операторът излезе от кабината.
— Добре ли сте, господин Слоун? Искам да кажа, не сте болен или нещо подобно?
— Не. Благодаря. Аз съм…
— Какво?
— Само мисля.
Поех дълбоко дъх и се върнах в отдела за кастинги.
— Станала е грешка. Това не бяха пробните снимки на Крейн.
Жената със слабото лице поклати глава.
— Няма грешка.
— Но това беше сцена от „Блудния син“. Филма на Джеймс Дийкън. Станало е някакво объркване.
— Не, това беше Уес Крейн. Той пожела да снима тази сцена. От сценографския отдел използваха нещо, което приличаше на плевнята от оригинала.
— Уес…
— Крейн — подчерта тя. — Не Дийкън.
Двамата останахме загледани един в друг.
— И вие го харесахте? — попитах аз.
— Ами… Помислих си, че е смелчак да избере тази сцена… И да се справи успешно. Една погрешна стъпка и щеше да изглежда като идиот. Да, харесах го.
— Искате ли да помогнете на момчето още малко?
— Зависи. Това ще ми причини ли неприятности?
— Тъкмо обратното. Ще спечелите червени точки.
— Как?
— Само се обадете на заместник-директора на студията. Кажете му, че съм бил тук и съм поискал да гледам пробни снимки. Но вие не сте ми позволили, защото не съм имал разрешение. Ала аз съм се разстроил, така че сте размислили и му се обаждате, за да се уверите, че сте постъпили правилно. Все пак не искате да изгубите работата си.
— И какъв ще е резултатът от това?
— Ще се раздразни любопитството му. Той ще се поинтересува за чии пробни снимки става дума. Кажете му истината, но използвайте тези думи: „На момчето, което прилича на Джеймс Дийкън.“
— Все още не разбирам…
— Ще разберете — усмихнах се аз.
Обадих се на моя агент и му казах да пусне в „Дейли Върайъти“ и „Холивуд Рипортър“ следното съобщение: „Носителят на Оскар, сценаристът Дейвид Слоун, за първи път като режисьор подготвя заснемането на филма «Наемниците» и ще използва за главната роля актьора Уес Крейн, който прилича на звездата Джеймс Дийкън.“
— Какво става? И някой друг ли те представлява? За първи път чувам за „Наемниците“.