— Лу, имай ми доверие.
— Коя е студията?
— Всяко нещо с времето си.
— Ах ти кучи сине, ако смяташ, че ще работя за теб, а някой друг ще получи комисионната…
— Повярвай ми, ще си получиш 10-е %. Ако някой ти звънне, кажи му, че трябва да говори с мен. Ти не си упълномощен да обсъждаш проекта.
— Да го обсъждам? Как, по дяволите, мога да го обсъждам, когато не знам нищо за него?
— Точно така. Видя ли колко лесно ще ти бъде?
После отидох с колата до един магазин за видеокасети и купих „Блудния син“.
Бях гледал филма преди години. Вечерта двамата с Джил го гледахме петнайсет пъти. Или поне част от него. Всеки път, щом свършеше сцената в плевнята, връщах лентата на началото й.
— Какво правиш, за бога? Не искаш ли да изгледаме целия филм?
— Същата е. — Гледах удивено в екрана.
— Какво имаш предвид с това същата? Да не си пил?
— Сцената с плевнята. Същата е като в пробните снимки на Уес Крейн.
— Е, ами естествено. Нали ми каза, че от сценографския отдел са опитали да имитират оригиналния декор.
— Нямам предвид плевнята. — Отново потръпнах. — Виж тук, в „Блудния син“, Дийкън изпълнява по-голяма част от сцената, проснат на пода на плевнята. Едната страна на лицето му е притисната към сламата. Почти усещам мириса на праха и плявата. Той говори повече на пода, отколкото на баща си, който е зад него.
— Виждам го. Е, и накъде биеш?
— Същото е и в пробните снимки на Уес Крейн. Един продължителен кадър на пода. Бузата на Крейн е притисната към дървото. Гласът му звучи като на Дийкън във всеки миг, във всяка пауза, дори в този задавен звук точно тук, сякаш героят се кани да изхлипа — те са идентични.
— И каква мистерия откриваш в това? Крейн сигурно е изучавал тази част от филма, преди да реши да я използва за пробните си снимки.
Върнах пак лентата.
— Не, не отново — изпъшка Джил.
На другия ден следобяд ми позвъни заместник-директорът на студията:
— Разочарован съм от теб, Дейвид.
— Не ми казвай, че не харесваш преработения сценарий на „Нарушени обещания“.
— Преработеният сценарий? Пре… О, да, сценария. Великолепен е, Дейвид, великолепен. Точно сега снимат. Естествено разбираш, че трябваше да направя някои допълнителни промени. Не се притеснявай. Няма да искам да делим авторския хонорар — изкиска се той.
Засмях се на свой ред.
— Добре, олекна ми.
— Обаждам ти се за днешното съобщение във вестника. Откога си станал режисьор?
— Точно от това се опасявах. Не съм упълномощен да говоря за това.
— Питах агента ти. Каза ми, че той не се занимава със сделката.
— Ами да, това е нещо, за което преговарям лично.
— С кого?
— Уолт, наистина не мога да говоря за това. Тези параграфи в договора направо ме шашват. Те могат да станат причина да се закучи сделката. А аз още не съм приключил преговорите.
— С това момче, което прилича на Джеймс Дийкън?
— Честно, казах ти колкото мога, Уолт.
— Ще ти го кажа направо. Не мисля, че е добре за теб да се опитваш да ни го отмъкваш. Не забравяй, че аз го открих. Вчера изгледах пробните му снимки. Той притежава качествата на звезда.
Знаех кога е гледал пробните снимки. Веднага след като жената от отдела за кастинги му се обади да го пита дали имам правото да ги видя. Това бе едно от нещата, на които можеш да разчиташ в този бизнес. Всеки го гони такава параноя, че иска да знае какво правят другите. Ако надушат, че нещо върви успешно, те панически бързат да го откопират.
— Уолт, аз не се опитвам да ви го отмъкна. Нямате сключен договор с него, нали?
— И какъв е този проект, наречен „Наемници“? За какво се разказва?
— Това е един сценарий, който написах на риск. Идеята ми дойде, когато чух за рекламите на задната корица на списание „Авантюрист“.
— Списание „А…“. Дейвид, смятах, че имаме добри бизнес взаимоотношения.
— Разбира се. И аз си мислех така.
— Тогава защо не си ми казал за тази история? Хей, ние все пак сме приятели. Можеше да не ти се налага да я пишеш на риск. Можех да ти отпусна някакви пари за развитието на този проект.
„И след като го оплескаш напълно, щеше да го превърнеш в мюзикъл“ — помислих си аз.
— Ами, предполагам, че съм смятал, че не е за теб. След като искам аз да бъда режисьорът и да използвам неизвестен актьор за изпълнител на главната роля.
Още едно нещо, на което можеш да разчиташ в този бизнес. Да кажеш на продуцент, че проектът ти не е за него. Той ще се почувства така пренебрегнат, че веднага ще поиска да го види. Това не означава, че ще го купи. Но поне ще бъде удовлетворен да знае, че не е пропуснал шанса за някой хит.