Габриел погледна лелите си. Видя широката усмивка на лицето на Джулия и сълзите по лицето на Кейт. Замисли се, коя да избере. Вдигна чашата порто за тост, всички останали го последваха, и после каза високо:
— Тост за трите заедно! Нека пием за тяхно здраве, за богатство, за дълъг живот, за щастие, за просперитет и нека продължат с чест работата си. Нека в сърцата ни остане честта и чувството, което им дължим.
Всички станаха прави, с чаша в ръка, обърнаха се към трите дами и запяха в един глас, следвайки Браун:
Леля Кейт вече си триеше сълзите с кърпичка. Леля Джулия се размърда. Фреди Мейлинс тактуваше с вилицата си за пудинг. Певците се обърнаха един към друг и запяха с чувство:
После отново се обърнаха към домакините, пеейки:
Последва дълго ръкопляскане, включително и от гостите в съседната стая, а Фреди продължи да тактува с вилицата си.
От вратата към хола духаше свеж утринен вятър откъм кея. Затова Леля Кейт каза:
— Нека някой затвори вратата! Мисис Мейлинс ще умре от студ.
— Браун е навън, Лельо Кейт! — каза Мери Джейн.
— Браун е навсякъде! — каза Леля Кейт с нисък глас. Мери Джейн се засмя на тона й.
— Наистина, — каза лукаво. — Той е много вежлив.
— Той е като дух, Коледен дух! — каза Леля Кейт със същия тон. — После се засмя сама на себе си и добави бързо. — Но, кажи му да влезе, Мери Джейн и затвори вратата, надявам се да не ме е чул.
В този момент на вратата се появи Браун, засмян до уши. Беше облечен в дълго зелено палто, с астраканови ръкавици и колан и с огромна овална шапка на глава. Посочи към заснежения кей и каза въздишайки:
— Хулиганът е спрял всички карети навън!
Габриел погледна надолу към партера, зави се в палтото си и се огледа из хола, казвайки:
— Грета, тук ли е?
— Оправя си нещата Габриел! — каза Леля Кейт.
— А кой свири? — попита Габриел.
— Никой, всички си тръгнаха.
— О, не, лельо Кейт, Бартел Д’Арчи и Мис О’Калаган не са си тръгнали, все още.
— Някой тропа по пианото, обаче! — каза Габриел.
Мери Джейн погледна към Габриел и Мистър Браун и каза, разтреперана:
— Става ми студено, като ви виждам така загърнати, господа! Не ща и да се замислям как ще си заминете на този студ!
— Не искам нищо друго, освен да се разхождам на село или да направя една обиколка, с добро същество до себе си. — каза Браун.
— Имаме си много добър кон и добър трап в къщи. — каза ядосано Леля Джулия.
— Незабравимият Джони! — засмя се Мери Джейн. Леля Кейт и Габриел прихнаха в смях.
— Защо, какво му е толкова чудното на Джони? — попита Браун.
— Покойният Патрик Моркан, нашият дядо, познат в миналото като стар джентълмен, правеше лепило. — обясни Габриел.
— О, Габриел, — разсмя се Леля Кейт. — имаше мелница за зърно.
— Е, лепило от нишесте! — каза Габриел. — Старецът имал кон, който се казвал Джони. Джони работел в мелницата, като се въртял в кръг и мелел житото. Всичко било чудесно до трагичният инцидент с Джони. Един ден старецът искал да закара определеното количество зърно за войската в парка.
— Бог да прости душата му! — каза Леля Кейт.
— Амин! — продължи Габриел. — И така старият джентълмен оседлал Джони, сложил си най-хубавата шапка, най-красивият колан и тръгнал тежко — тежко към старото си жилище, някъде до Бек Лайн, мисля. — Всички се засмяха, дори Мисис Мейлинс, а леля Кейт каза:
— О, Габриел, той не е живеел в Бек Лайн. Само мелницата е била там.
— Така де, — продължи Габриел. — Той тръгнал с Джони. И всичко било чудесно, докато Джони не видял статуята на Крал Били. После дали защото се е влюбил в коня на Крал Били или защото го е помислил за мелница, той тръгнал да се върти около него. — Габриел се завъртя в стаята, под смеха на всички. — Правел обиколка след обиколка, а нашият старец, който по правило си бил много надут, се възмутил. „Хайде, сър! Какви ги вършите? Какво поведение само! Не можете ли да разберете един кон!“
Смях последва имитацията на Габриел, който бе прекъснат от чукане на вратата. Мери Джейн отиде да отвори. Беше Фреди Мейлинс, трепереше от студ.