Един старец седеше на рецептурата в голямото антре на хотела. Запали свещ и тръгна след тях по стълбите. Последваха го в тишина, краката им се губеха в килима. Тя изкачваше бавно стъпалата, държеше главата си изправена, раменете й трепереха от умора, полата й се поклащаше леко. Той можеше да я хване, да я хване в прегръдката си и да я задържи, щеше да я стисне, да я притисне до себе си, да й покаже, че я желае диво. Портиерът поспря, за да задържи пламъкът на свещта. Те спряха зад него. Габриел можеше да чуе как падат капките разтопен восък по пода и тупкането на собственото си сърце.
Заведе ги по коридора и отвори вратата. После остави свещта на масата и попита, кога да ги събуди на сутринта.
— В осем! — каза Габриел.
Портиерът посочи копчето на електрическата крушка и започна да мъмри нещо в извинение. Габриел го сряза:
— Не се нуждаем от светлина. Има достатъчно от улиците. И можете, — посочи свещта. — да махнете тази антика от тук, като добро момче!
Портиерът беше изненадан. Измърмори нещо за лека нощ и излезе. Габриел заключи.
Светлината откъм прозореца стигаше до вратата. Той погледна към улицата, в опит да поутихне малко емоцията му. После се обърна. Беше си махнала шапката и палтото и стоеше пред огледалото, разкопчавайки корсажа си. Габриел постоя малко, наблюдавайки я и каза:
— Грета!
Тя се обърна и тръгна бавно към него. Лицето й беше толкова сериозно и изтощено, че Габриел не можа да каже ни дума. Не, не беше момента, все още не беше.
— Изглеждаш уморена! — каза той.
— Малко! — каза тя.
— Не се чувстваш болна, нали?
— Не, просто уморена…
Тя застана до прозореца и се загледа през него. Габриел изчака малко и после усети преградата между тях. Каза рязко:
— И между другото, Грета…
— Какво?
— Познаваш ли онзи нещастник Мейлинс?
— Да! И какво за него?
— Бедният човечец, все пак е свястно хлапе, — продължи Габриел, някак фалшиво. — Върна ми оная лира, която му бях дал назаем. Не го очаквах! Колко жалко, че не може да се освободи от оня ужасен Браун, не е лошо момче, наистина!
Потрепери от ярост. Защо му изглеждаше толкова далечна? Не знаеше, как да започне. Имаше ли нещо, което да я тревожи? Ако само се обърнеше към него, ако само се приближеше до него! Да я вземе така би било брутално! Не, първо трябва да види плам в очите й. Искаше да бъде господар на мислите й.
— Кога му даде лирата? — след кратка пауза, попита тя.
Въздържа се да прати по дяволите и Мейлинс и лирата му. Искаше да чуе душата му, да почувства тялото й под своето, да я обладае! Но каза:
— О, на Коледа, когато отвори онази будка за картички на улица Хенри.
Беше разтреперан от желание и гняв и не чу кога бе застанала до него. Стоеше изправена и го гледаше странно. После изведнъж застана на пръсти, прегърна го през раменете и го целуна.
— Ти си много щедър човек, Габриел!
Габриел потрепери от щастие и от желание, вплете ръцете си в косите й и бавно започна да ги реше назад, милваше косата й. Когато ги миеше те блестяха и ставаха меки. Сърцето му биеше от щастие. Беше си пожелал да дойде сама. Може би беше предал мислите си, тя ги беше чула. Вероятно беше почувствала огромното му желание. И сега, когато толкова лесно беше паднала в прегръдките му се чудеше, защо е толкова различна.
Стоеше, държейки косата й в шепите си. После обхвана тялото й с една ръка и й каза тихо:
— Грета, мила, за какво си мислиш?
Тя не отговори, а просто се отпусна в прегръдката му.
— Кажи ми, за какво мислиш, Грета? Мисля, че знам какъв е проблема. Знам ли?
Не каза нищо в началото. После заплака:
— Мисля за онази стара песен — „Любимата на Огрим“!
Тя се измъкна от прегръдката му, седна на леглото и скри лице в ръцете си. Габриел постоя още малко учуден и после я последва. Докато прекосяваше до огледалото се видя в цял ръст, челото си, добре оформеното тяло, изражението на лицето си, от което винаги се е изненадвал в огледалото, рамките на очилата. Спря на няколко стъпки от нея и попита:
— И какво за песента? Разтрои ли те?
Тя махна дланите от очите си и избърса сълзите си с ръка, като дете.
— Защо, Грета? — попита той.
— Мисля си за един човек, преди много много години, той обичаше да я пее!