— Виж! — закова се на място Сара. — Моята въртележка! Пумпалът!
— Добре де. — Джони мушна един долар в будката на касиерката и тя побутна към него два червени билета и двадесет цента ресто почти без да откъсва поглед от илюстрованото списание за живота на кинозвездите пред нея.
— Какво означава това „добре де“? Какъв е този странен тон?
Той сви рамене с израз на ангелска невинност.
— Ти нещо намекваш, Джон Смит!
Въртележката спря. От нея заслизаха и се занизаха покрай тях младежи със сини касторени мичмански куртки или разгърдени якета. Джони поведе Сара към дървения подиум и даде билетите на пазача, който имаше вид на най-отегченото живо същество във вселената.
— Нищо особено — най-сетне проговори Джони, докато типът ги настаняваше в една от кръглите кабини и поставяше предпазната щанга на място, — освен че тези кабинки се движат по кръгчета, нали?
— Да.
— И тези малки кръгчета са издълбани върху голям диск, който се върти и върти, нали?
— Да.
— Та когато цялата тази въртележка набере пълна скорост, малката кабинка, в която седим, се завърта бясно в кръгчето си и понякога достига ускорение седем „же“, което е само с пет „же“ по-малко от претоварванията на астронавтите при старт от Кейп Кенеди. Познавах едно момче… — Джони се наведе тържествено към нея.
— О, сега ще чуем някоя от големите ти лъжи — измънка смутено Сара.
— Когато това момче било на пет години, паднало по стълбите пред къщи и получило микроскопично спукване — тънка като косъм пукнатина на първия шиен прешлен. След това — десет години по-късно — се качило на Пумпала в Топсам… и… — Той я потупа съчувствено по ръката. — Но с тебе надали ще се случи същото, Сара.
— Ооооо… Искам да слязаааааа…
Пумпалът ги понесе вихрено, преобърна и размаза пред очите им алеята и целия панаир в неясна смесица от светлини и лица. Тя изпищя пронизително, избухна в смях и го заналага.
— Микроскопично спукване! — крещеше Сара. — Ще ти дам аз едно микроскопично спукване, като слезем, лъжец такъв!
— Да чувствуваш вече, че шията ти не издържа на претоварването? — престори се на загрижен Джони.
— Стига, лъжецо!
Въртележката набираше все по-голяма скорост и когато профучаха край люлкаджията за десети ли, петнадесети ли път, той се наведе и я целуна и в лудешките си пируети кабинката запечата устните им в нещо изгарящо, вълнуващо и неразлъчно. После скоростта на Пумпала започна постепенно да намалява, кабинката им взе неохотно да потраква по орбитата си, докато накрая се заклати и спря.
Слязоха и Сара го стисна за врата.
— Микроскопично спукване, а, магаре такова!
Покрай тях мина дебела жена в сини памучни панталони и евтини мокасини. Джони й посочи Сара.
— Госпожо, това момиче ме закача. Ако срещнете полицай, бихте ли го пратили да ми помогне?
— Вие младите се мислите за много хитри! — процеди презрително дебеланата и стиснала здраво чантичката си под мишница, се заклатушка към палатката на панаирджийското бинго. Сара се превиваше от смях.
— Невъзможен си!
— Зле ще свърша. Мама винаги ми го е казвала.
И пак тръгнаха ръка за ръка по главната алея в очакване светът да спре да се върти и люлее пред очите и под краката им.
— Майка ти е доста набожна, нали? — попита Сара.
— Баптистка до мозъка на костите си. Но в рамките на нормалното, владее се. Е, не пропуска да ми тикне някоя и друга религиозна брошурка, когато си ида у дома, но какво да се прави. Двамата с татко не й се сърдим. Беше време, когато се мъчех да споря с нея — задавах й въпроси като например при кого ще е отишъл да живее Каин в страната Нод, щом майка му и баща му са били първите хора на земята, но после реших, че е жестоко от моя страна, и престанах. Самият аз преди две години бях повярвал, че Юджин Маккарти14 може да спаси света, а ако не друго, баптистите поне не са издигали кандидатурата на Исус за президент.
14
Сенатор-демократ, който издига кандидатурата си в президентските избори през 1968 година. Със своята антивоенна платформа в разгара на недоволството, породено от агресията във Виетнам, той се радва на широка подкрепа сред студентската младеж в САЩ. — Б.пр.