— Какво предлагаш, Сара?
— За мен това е пълна мъгла. Как се играе?
— Залага се на число. Или на черно-червено. Или на четно-нечетно. Може и на колона от десет числа. В различните случаи се плаща различно. — Той стрелна изпод вежди собственика, но на него не му мигна окото. — Поне така би трябвало да бъде.
— Заложи на черно — направи избора си тя. — Някак вълнуващо е, нали?
— Черно — повтори той и пусна единствената си десетцентова монета на черното поле.
Съгледал самотното десетаче върху ширналото се празно игрално табло, собственикът изпъшка:
— Голям удар, няма що! — Сетне се завъртя към колелото.
Джони прокара някак разсеяно длан ло челото си.
— Момент! — помоли той и постави четвъртдоларова монета на полето, означено с единадесет-двадесет.
— Готово ли е?
— Готово.
Панаирджията тласна колелото и то закръжи в своя ореол от светещи крушки, а червените и черните квадратчета на числата се сляха в едно. Джони улисано потъркваше чело. Колелото започна да губи скорост и дървеното перце зачатка подобно на метроном по пречките, отделящи числата. Стигна до 8, 9, за малко да спре на 10, но с едно прощално изщракване замря на 11.
— Дамата губи, господинът печели — обяви собственикът.
— Спечели ли, Джони?
— По всичко личи, че да — промърмори младежът, който наблюдаваше как първоначалният му залог се покрива с две нови монети със същата стойност. Сара запляска с ръце от възторг и ни най-малко не се огорчи, когато й изгребаха паричката от черното поле.
— Видя ли, че тази вечер ми е щастлива? — напомни Джони.
— Веднъж на всеки може да се случи, късмет е дваж да се сполучи — изпя в речитатив крупието. — Хей, хей, хей!
— Хайде пак, Джони! — запали се момичето.
— Добре. Нека си остане така.
— Залагате на същото?
— Да.
Собственикът отново се обърна да завърти колелото и Сара зашепна:
— Нали панаирджиите нагаждат рулетките си тъй, че клиентите да губят?
— Така е било преди. Сега комисия от щата ги проверява и собствениците могат да разчитат единствено на несправедливата система, по която изплащат печалбите.
Колелото намали ход и зачатка към финала. Дървеният показалец прескочи десетката и навлезе в полето на Джони, чиито числа се занизаха все по-бавно под него.
— Стига, стига де! — развълнува се Сара. Две момчета, на път към изхода, спряха да погледат.
Дървеното перце едвам докрета до 16, 17 и замръзна на 18.
— Господинът отново печели. — Купчинката на Джони порасна с още шест монети.
— Та това е цяло богатство! — възкликна Сара и целуна Джони по бузата.
— Влезе в серия, приятел! — разпалено се провикна и собственикът. — Такава златна възможност не се изпуска! Хей, хей, хей!
— Да опитам ли пак? — посъветва се Джони със Сара.
— Защо не?
— Точно така, давай, мой човек! — окуражи го и едно от момчетата, заболо на якето си значка с образа на Джими Хендрикс. — Този тип тук ми измъкна днес четири долара. Мед ми капе, като гледам как му смачкват фасона!
— Заложи и ти тогава. — Джони подаде на Сара една от деветте четвъртдоларови монети в купчинката си. След моментно колебалие тя я пусна на числото двадесет и едно. Според указанията на таблото печалбата за познато число бе десет към едно.
— Ти си на средната десетица, нали, приятел?
Джони погледна към залога си и пак разтърка чело, сякаш усещаше първите пристъпи на главоболие. После изведнъж загреба всичките осем монети и ги задрънка в шепите си.
— Не. Завъртете за дамата. Този път пропускам.
Сара вдигна пълни с недоумение очи.
— Джони?
Той разпери ръце.
— Просто предчувствие.
Собственикът примижа сякаш в няма молитва: „Господи, дай ми сили да изтърпя тези глупаци!“ — и бутна колелото. То закръжи стремглаво, после намали скоростта си и спря. Падна се двойната нула.
— Една ли нула, две ли, банката печели! — изчурулика крупието и Сарината пара изчезна в джоба на престилката му.
— Честно ли е това, Джони? — засегна се тя.
— На нула и двойна нула печели само банката — отговори той.
— В такъв случай ти постъпи много хитро, като си взе всичко от масата.
— Така излиза.
— Ще въртя ли още колелото, или да ида да си пия кафето? — заприпира собственикът.
— Завърти го. — Джони струпа парите си в две равни купчинки от по четири монети на третата десетица.
Колелото зажужа в светналия си обръч и Сара, която го следеше с поглед като хипнотизирана, се зачуди:
— По колко ли си докарва на вечер човек с такова нещо?
Към момчетата се бяха присъединили и две двойки възрастни. Единият от мъжете, с телосложение на строителен работник, й отвърна: