— Значи, вие смятате, че най-изгодно е човек да се занимава със земеделие? — попита Чичиков.
— Най-законно, а не най-изгодно. Обработвай земята пот на челото си — това е казано на всички ни: това не е казано напразно. Опитът на вековете е доказал вече, че в земеделското звание човек има по-чисти нрави. Дето земеделието е легнало в основата на обществения бит, там има изобилия и доволство; няма бедност, няма разкош, а има доволство. Обработвай земята — е казано на човека, труди се… какво има тука за умуване! Аз казвам на селянина: „За когото и да се трудиш, за мене ли, за себе си ли, или за съседа, не е важно, само се труди. Аз съм твой пръв помощник в работата ти. Ако нямаш добитък, на ти кон, на ти крава, на ти каруца. Готов съм да те снабдя с всичко, каквото ти трябва, но да се трудиш. За мене е смърт, ако твоето стопанство не е уредено и ако виждам у тебе безредие и бедност. Няма да позволя безделие: затова аз съм над тебе, за да се трудиш.“ Хм! Мислят да увеличат доходите си със заведения и фабрики! Не, ти помисли първо всеки твой селянин да бъде богат, тогава и ти самият ще бъдеш богат без фабрики и без заводи и без глупави [начинания].
ГЛАВА IV
Към стр. 232 — 234. Вместо: Видите ли ~ Вам ви трябва земя, нали тъй?
— А всъщност всичко това е празна работа. Той няма достатъчно земя — и затова е заграбил чужда пустош, тоест надявал се е, че тя не е потребна и че собствениците й са забравили за нея. А сякаш нарочно нашите селяни от памтивека се събират там да празнуват Томина неделя. Тъкмо поради това аз съм готов да пожертвувам други, по-добри земи, отколкото да дам тая. За мене обичаят е светиня.
— Значи, вие сте готов да му отстъпите други земи?
— Тоест, ако той не бе постъпил така с мене; но той иска, както виждам, да се разправя със съда. Добре, ще видим кой ще спечели. Макар и на плана да не е толкова ясно, но свидетелите старци са още живи и помнят.
„Хм! — помисли си Чичиков. — Както виждам, и двамата са стоки.“ И каза гласно:
— А пък мене ми се струва, че тая работа може да се уреди миролюбиво. Всичко зависи от посредника. Книжа…98
…99 — че и лично за вас ще бъде твърде изгодно да припишете например на мое име всички умрели души, които се числят във вашите имения по списъците на последното преброяване, така че аз да плащам данъците за тях. А за да не се създаде някакъв лош пример за съблазняване, вие ще направите това прехвърляне чрез крепостен акт, като че тия хора са живи.
„И таз хубава! — помисли си Леницин. — Това е нещо крайно чудновато.“ И дори се поотмести със стола си малко назад, защото беше съвсем смаян.
— Съвсем не се съмнявам, че ще бъдете напълно съгласен с тая работа — каза Чичиков, — защото тая работа е съвсем така, както току-що говорихме. Тя ще бъде извършена между солидни хора тайно и няма да има лош пример за никого.
Какво да прави? Леницин се намери в затруднено положение. Той съвсем не можеше да предвиди, че изказаното преди малко мнение ще го доведе до такова бързо осъществяване на дело. Предложението беше крайно неочаквано. Разбира се, в тая постъпка не можеше да има нищо вредно за никого. Все едно, помешчиците бяха заложили и тия хора наред с живите; значи, хазната не може да има някаква загуба. Разликата е това, че щяха да бъдат в едни ръце, а иначе биха били в различни. Но все пак той изпитваше затруднение. Той познаваше законите и беше търговец, и то почтен търговец. Не би решил работата криво за никакви подкупи. Но сега той се спря, защото не знаеше какво име да даде на това действие — дали е право, или не право.
Ако някой друг би се обърнал към него с такова предложение, той би могъл да каже: „Това е глупост, празна работа! Не искам да играя на кукли или да се шегувам.“ Но гостът толкова вече му се бе харесал, те толкова добре се бяха разбрали по много работи около успехите на просветата и на науките — как да му откаже? Леницин се намираше в извънредно затруднително положение.
Но в това време, сякаш за да помогне в нещастието, в стаята влезе младата чипоноса домакиня, съпругата на Леницин, и бледа, и слабичка, и нисичка, и облечена с вкус като всички петербургски дами. Зад нея бавачката внесе на ръце дете-първенец, плод на нежната любов на неотдавна бракосъчеталите се съпрузи. Чичиков, разбира се, веднага се доближи до дамата и не само с подходящ поздрав, а и с приятно привеждане на главата си встрани твърде я разположи в своя полза.