— Ще се намерят обстоятелства, ще се намерят! Повярвайте… От често упражнение умът става досетлив. Преди всичко помнете, че ще ви помагат. От сложността ма делото печелят мнозина: ще трябват и повече чиновници, и заплатата им ще бъде повече… С една дума, да се вмъкнат в делото повече лица. Нищо от това, че някои ще попаднат напразно: нали лесно могат да се оправдаят… те трябва да отговорят срещу документите, те трябва да се откупят… Ето ти и печалбата… първата работа е да се обърка делото. То може да се заплете така, да се обърка всичко така, че никой нищо да не разбере. Защо съм спокоен аз? — Защото зная: щом работите ми се влошат, аз ще намеся всички в делото си — и губернатора, и вицегубернатора, и полицейския началник, и ковчежника — всички ще забъркам. Аз познавам всички техни обстоятелства: и кой на кого се сърди, и кой на кого се муси, и кой кого иска да вкара в затвора. Сетне, ако щат, нека се измъкнат. Но докато те се измъкнат, други ще успеят да спечелят пари. Защото раците се ловят само в мътна вода. Всички само това чакат, да се забърка делото. — Тук юристът-философ погледна Чичиков в очите пак с оная наслада, с която учителят обяснява на ученика още по-примамливо място от руската граматика.
„Не, тоя човек е наистина мъдрец“ — мислено си каза Чичиков и се раздели с юрисконсулта в най-приятно и най-добро разположение на духа.
Напълно успокоен и насърчен, той се отпусна с нехайна сръчност върху еластичните възглавници на каляската, заповяда на Селифан да свали гюрука (при юрисконсулта беше отишъл с вдигнат гюрук и дори със закопчано чергило) и се разположи съвсем като някой хусарски полковник в оставка или като самия Вишнепокромов — изкусно подвил единия крак под другия, извръщайки приятно към срещнатите хора лицето си, което светеше изпод новата копринена шапка, кривната малко над ухото. На Селифан бе заповядано да кара към пазара. Търговците, както дошлите от другаде, така и местните, застанали пред вратите на дюкяните си, почтително сваляха шапки и Чичиков не без достойнство им отвръщаше, като приповдигаше своята. Мнозина от тях му бяха вече познати. Някои, макар и да бяха дошли от другаде, очаровани от ловкостта на господина, който знаеше как да се държи, го поздравиха като познати. Панаирът в града Тфуславл никога не свършваше. Свършил беше панаирът на коне и земеделският, почваше сега панаир на манифактура за по-просветените господа. Търговците, които бяха дошли с каруци, смятаха да се връщат вече с шейни.
— Заповядайте, заповядайте! — казваше пред дюкяна за сукна един немски сюртук с московска кройка, като се превземаше учтиво, гологлав, с разперена ръка, хванал леко кръглата си брадичка и с израз на изтънчена просвета по лицето си.
Чичиков влезе в дюкяна.
— Я ми покажете, любезни, някое сукненце.
Доброжелателният търговец веднага вдигна отварящата се дъска на тезгяха и като си направи по този начин проход, намери се в дюкяна с гръб към стоката и с лице към купувача. Застанал с гръб към стоката и с лице към купувача, търговецът, гологлав, с шапка в ръка, още веднъж поздрави Чичиков. Сетне сложи шапката си, наведе се приятно, а с двете ръце се облегна на тезгяха и каза:
— Какъв вид сукна? От английско производство ли предпочитате, или местна фабрикация?
— От местна фабрикация — каза Чичиков, — само че от най-добро качество, което се нарича английско.
— Какви цветове ще пожелаете да имате? — попита търговецът, като се полюшваше все тъй приятно на двете си ръце, опрени на тезгяха.
— Тъмни, маслинени или тъмнозелени, приближаващи се, тъй да се рече, към боровинките — каза Чичиков.
— Мога да ви кажа, че ще получите нещо първокачествено, по-добро от което няма да намерите в двете столици — каза търговецът, като се извърна [?] да свали отгоре топ плат; хвърли го изкусно на тезгяха, разгъна го от другия край, поднесе го към светлината и го поглади с ръка. — Какво преливане на цвета! Най-моден, последен вкус! — Сукното блестеше като копринено. Търговецът беше подушил, че има пред себе си познавач на сукна и не поиска да почне от десетрублевите.
— Не е лошо — каза Чичиков, като поглади леко плата. — Но знаете ли, почтений, я ми покажете веднага онова, което показвате последно, и на цвят да е повече такова… повече възчервено, да има повече точици.
— Разбирам: вие искате наистина такъв плат, който днес е на мода в Петербург. Имам едно сукно с отлично качество. Предупреждавам ви, че цената му е висока, но и качеството е високо.