Выбрать главу

— Ела тук — изръмжа Куин. Изкуших се да го посъветвам да вземе заповедите си и да ги завре там, където слънце не огрява, но не исках да се държа детински, а и нямаше от какво да се страхувам. (Или поне това си повторих наум седем последователни пъти.) Изпънах гръб, приближих се до него и го погледнах право в очите.

— Отпусни се — меко каза той. — Няма да те ударя.

— Не съм и очаквала — гордо отвърнах аз. Куин имаше кръгли кафяви очи с наситен виолетов оттенък, като теменуги. Изумително красиви при това! Гледай ти! Усмихнах се от радост (и от облекчение).

За моя огромна изненада, той ми се усмихна в отговор. Имаше плътни устни, равни бели зъби и врат като дънер.

— Всеки ден ли се бръснеш? — попитах аз, възхитена от гладката му кожа.

Куин избухна в гръмогласен смях.

— Страх ли те е от нещо? — попита.

— От твърде много неща — въздъхнах аз.

Той се замисли.

— Имаш ли свръхчувствително обоняние?

— Не — отвърнах.

— Познаваш ли русия младеж?

— Никога не съм го виждала.

— Тогава как разбра?

— Суки е телепат — поясни Клод, но след погледа на Куин веднага съжали, че се е намесил. — Сестра ми е нейна… ъм… закрилница — бързо допълни той.

— Значи не си вършиш добре работата — обърна се Куин към Клодин.

— Не я упреквай — защитих я аз. — Клодин неведнъж ми е спасявала живота.

— Проклети феи! — измърмори той. — Върколаците няма да са особено щастливи от разкритието ти, момиче. Поне половината от тях вече желаят смъртта ти. Ако главната задача на Клодин е да те пази, трябваше веднага да ти запуши устата.

Клодин изглеждаше отчаяна.

— Хайде, стига — казах. — Наясно съм, че тук имаш приятели, за които се тревожиш, но не е нужно да се заяждаш с Клодин. Или с мен — бързо добавих аз.

— Тук нямам нито един приятел. И се бръсна всяка сутрин — каза той.

— Страхотно — смотолевих аз.

— Също и ако ще излизам някъде вечер.

— Ясно.

— За някое по-специално събитие.

Какво ли имаше предвид под специално?

Вратата се отвори и сложи край на най-странния разговор през живота ми.

— Можете да се върнете обратно — покани ни младо момиче от глутницата. Носеше яркочервена къса рокля и обувки с осемсантиметрови токчета, а докато вървеше пред нас, предизвикателно поклащаше бедрата си. Кого ли се опитваше да впечатли — Куин или Клод? А може би Клодин?

— Глутницата взе решение — обърна се Кристин към рефера. — Състезанието ще продължи. Според резултатите от гласуването Патрик е дисквалифициран от второто изпитание поради опит за измама. В първото изпитание победител е Джаксън. Патрик Фърнан може да продължи състезанието, но за да спечели, трябва да демонстрира убедителна победа в последното изпитание. — Интересно какво имаше предвид Кристин под „убедителна победа“. Нищо хубаво, съдейки по изражението на лицето й.

Алсид изглеждаше мрачен като буреносен облак. За него тази присъда клонеше в полза на съперника. Внезапно осъзнах, че поддръжниците на Фърнан бяха повече от тези на Ерво. А на погребението ми се беше сторило, че двата лагера са сравнително равностойни.

Тъй като така или иначе се бях намесила в събитията, реших да продължа в същия дух. Започнах да се разхождам наоколо и да подслушвам върколашките мозъци. Трудно прониквах в съзнанията на свръхсъществата, но все пак успях да уловя някоя и друга откъслечна мисъл. Научих, че семейство Фърнан са подхранвали клюките за хазартните проблеми на Джаксън Ерво, за да уронят авторитета му в предизборната надпревара.

Знаех от Алсид, че историите за хазартната зависимост на баща му са верни. И въпреки че не одобрявах подмолните методи на семейство Фърнан, изобщо не се изненадвах, че са се възползвали от слабото му място.

Двамата съперници все още пазеха вълчия си облик. Доколкото разбирах, битката щеше да започне всеки момент. Стоях точно до Аманда.

— Какво се промени в регламента на последното изпитание? — попитах. Червенокосата жена прошепна на ухото ми, че битката ще приключи тогава, когато единият от съперниците убие или осакати другия. Това значи имаше предвид Кристин под „убедителна победа“.