Когато приключи, положи глава на бедрото ми. Дишаше тежко, а аз се стараех да сдържам дъха си. Ръката му отслаби хватката си, но продължи да гали крака ми. Тогава вдигна поглед към мен. Очите му се бяха променили. Изглеждаха златни; като от чисто злато. Изумително!
По изражението на лицето ми Куин разбра, че съм смутена — меко казано — от кратката случка помежду ни.
— Не е нито времето, нито мястото, бебче — каза той. — Господи… беше страхотно. — Той се изправи, но не както го правеха обикновените хора, а с вълнообразно движение, сякаш се гмуркаше във вода. Това бе една от най-странните гледки в живота ми, а аз съм виждала доста странни неща.
— Знаеш ли как се казвам? — попита той.
— Куин — кимнах аз и бузите ми пламнаха.
— Чух, че те наричат Суки — каза той и коленичи до мен.
— Суки Стакхаус.
Той улови нежно брадичката ми и ме погледна в очите.
— Интересно ми е какво виждаш — каза най-после той и отдръпна ръката си.
Сведох поглед надолу. Почистеният ми от кръвта крак изглеждаше доста по-добре. Раната се оказа обикновена драскотина от металната врата.
— Не съм ухапана — казах. На последната дума гласът ми затрепери, но изпитах огромно облекчение.
— Не ти било писано да станеш вълчица — усмихна се той и се изправи на крака. После ми подаде ръка и ми помогна да стана. От клетката се разнесе пронизителен вой, който незабавно ме върна в настоящето.
— Нека те питам нещо — обадих се аз. — Защо просто не изберат водача с гласуване, по дяволите?
Очите му бяха възвърнали обичайния си виолетово-кафяв оттенък. В ъгълчетата им се появиха ситни бръчици, а на устните му трепна едва доловима усмивка.
— Защото нещата в свръхестествения свят не стават по този начин, детенце. Ще се видим по-късно — обеща той и се запъти обратно към клетката. Малкото ми бягство от реалността приключи. Сега трябваше отново да насоча вниманието си към изключително важното събитие, което се случваше в тази сграда.
Клод и Клодин се оглеждаха тревожно през рамо, когато ги открих. Наместих се помежду им и близнаците незабавно ме прегърнаха. Изглеждаха много притеснени, а по бузите на Клодин се виждаха следи от сълзи. Погледнах към клетката и веднага разбрах причината.
Сивият вълк водеше убедително. От козината на съперника му капеше кръв. Черният върколак все още се държеше на крака и продължаваше да ръмжи, но от време на време огъваше задния си крак и залиташе. На два пъти успя да избегне зъбите на Фърнан, но накрая раненият му крак то предаде и Джаксън Ерво се озова на земята, притиснат от по-младия си съперник. Двата вълка се запремятаха из клетката, слети в ужасяваща топка от зъби, разкъсана плът и козина.
Публиката пренебрегна правилото за спазване на тишина и започна да изразява подкрепата си с вой и бурни викове. Наоколо цареше пълен хаос. Сред тълпата мярнах лицето на Алсид, който отчаяно блъскаше с юмруци по металната решетка. Сърцето ми се сви от мъка. Имах чувството, че всеки момент ще нахълта вътре, за да се включи в битката. Но Куин стоеше на пост до вратата и нямаше да му го позволи, разбира се. Ето защо ролята на рефер се изпълняваше от непознат върколак.
Внезапно всичко свърши. Сивият вълк захапа черния за гърлото. Стискаше го с челюсти, без да забива зъбите си. Джаксън сигурно би продължил да се бие, ако не беше толкова тежко ранен. Лежеше на земята и скимтеше, неспособен да се защитава повече. В залата настъпи пълна тишина.
— Победител в състезанието е Патрик Фърнан — безпристрастно обяви Куин.
И тогава Патрик Фърнан прегриза гърлото на Джаксън Ерво. Бащата на Алсид беше мъртъв.
16.
Куин пое организацията по разчистването на терена, демонстрирайки завиден опит в подобни мероприятия. Бях потресена от случилото се и вървях като замаяна, но чувах ясните и точни инструкции, които раздаваше на околните. Членовете на глутницата разглобиха клетката и арената с мълниеносна скорост. Екип чистачи миеше пода от кръвта и другите течности.