— И каква е молбата на Сам?
— Сам иска да му заемеш един от твоите бармани, докато кракът му оздравее.
— Защо отправя молбата си към мен, а не към водача на шривпортската глутница? — Свръхсъществата рядко създаваха организации, но градските върколаци имаха глутница. Ерик имаше право: би било много по-логично Сам да отправи молбата си към полковник Флъд.
Сведох поглед към чашата с джинджифилова лимонада.
— Някой е взел на мушка върколаците и изобщо свръхсъществата с двойствена природа в Бон Томпс — казах аз съвсем тихо. Знаех, че той ще ме чуе дори през музиката и глъчката около бара.
Точно тогава към сепарето се приближи някакъв мъж — млад военнослужещ от авиобазата „Барксдейл“ в Шривпорт. (Веднага разбрах какъв е, съдейки по прическата, телосложението и приятелчетата му, които, общо взето, изглеждаха като клонинги.) Мъжът взе да пристъпва от пета на пета, местейки поглед от мен към Ерик.
— Ей, ти — подвикна ми той и забучи пръст в рамото ми. Вдигнах поглед към него и се подготвих за неизбежното. Някои хора сами си търсят белята, особено когато са пийнали. Този добре сложен младеж с предизвикателна прическа се намираше далеч от дома и бе твърдо решен да докаже себе си.
Малко са нещата, които ненавиждам повече от това да се обръщат към мен с „Ей, ти“ и да ме ръчкат с пръст. Но все пак се опитах да запазя любезното си изражение. Младежът имаше кръгло лице, кръгли тъмни очи, малка уста и гъсти кафяви вежди. Носеше чиста вълнена риза и добре изгладени панталони в цвят каки. И търсеше конфликт.
— Не мисля, че се познаваме — спокойно казах аз, опитвайки се да го откажа от намерението му.
— Не трябва да седиш на една маса с вампир — продължи той. — Човешките момичета не бива да излизат с умрели мъже.
За кой ли път чувах това? Наслушах се на подобни глупости по време на връзката ми с Бил Комптън.
— По-добре се върни при приятелчетата си, Дейв. Едва ли искаш майка ти да получи обаждане, че си бил убит при кръчмарско сбиване в щата Луизиана. Особено тук във вампирски бар, нали?
— Откъде знаеш как се казвам? — бавно попита тон.
— Има ли значение?
С ъгълчето на окото си видях Ерик да клати глава. Обикновено се справяше с натрапниците по доста по-груб начин.
Дейв внезапно омекна.
— Как разбра кой съм? — спокойно попита той.
— Имам рентгеново зрение — важно казах аз. — Прочетох данните от шофьорската книжка в панталоните ти.
Той се ухили.
— Ей, а нещо друго видя ли в панталоните ми?
Усмихнах му се в отговор.
— Голям късметлия си, Дейв — отвърнах аз, без да уточнявам защо. — Всъщност съм тук, за да говоря по работа с този мъж, така че би ли ни извинил…
— Да, разбира се. Съжалявам…
— Няма проблем — уверих го аз. Той се върна при приятелите си с наперена походка. Със сигурност щеше да им представи доста поукрасен вариант на разговора ни.
Макар всички в бара да се преструваха, че не са наблюдавали инцидента, който имаше потенциала да прерасне в сочна агресия, те бързичко се разпръснаха и си намериха друга работа, когато Ерик помете с поглед околните маси.
— Беше започнала да казваш нещо, преди да ни прекъснат така грубо — подхвана той. Без да съм поръчвала, една сервитьорка се появи до мен, сервира ми ново питие и отнесе празната ми чаша. В компанията на Ерик всички получаваха първокласно обслужване.
— Да. Сам не е единственото свръхсъщество, простреляно в Бон Томпс напоследък. Калвин Норис получи куршум в гърдите преди няколко дни. Той обикновено се превръща в пума. Преди него от същата съдба бе сполетяна и деветнайсетгодишната Хедър Кинман. Също свръхсъщество. Лисица.
— Все още не разбирам къде е интересната част — каза Ерик.
— Ерик, Хедър е мъртва.
Той продължаваше да ме гледа в недоумение.
Стиснах зъби, за да потисна желанието си да му разкажа колко свястно момиче е била Хедър Кинман: след дипломирането си от гимназията започнала работа като служител в склад за канцеларски материали. Била застреляна, докато пиела млечен шейк в „Соник“. Днес в криминалната лаборатория щяха да сравняват куршумите, простреляли Сам, Хедър и Калвин. Нещо ми подсказваше, че щяха да са еднакви.
— Опитвам се да ти обясня защо Сам не иска да моли за тази услуга върколаци или други свръхсъщества с двойствена природа — процедих през зъби аз. — Той смята, че това би ги поставило в опасност. А просто не можем да намерим човек от местните, който да притежава нужната квалификация. Затова ме помоли да дойда при теб.