— Божичко, Суки, благодаря ти, довела си ни охранител — казах. — Съжалявам за унизителното преживяване да молиш Ерик за услуга от мое име. — В момента изобщо не ми пукаше дали ми е шеф, или не.
Сам се почувства неудобно.
— Значи Ерик се е съгласил — каза той и кимна към пирата.
— Чарлз Туайнинг, на вашите услуги — каза вампирът.
Сам се ококори насреща му.
— Ами… добре. Аз съм Сам Мерлот, собственик на бара. Оценявам готовността ви да ни помогнете в този труден момент.
— Получих заповед да го направя — хладно рече вампирът.
— Значи сделката е за подслон, храна и услуга — обърна се Сам към мен. — Дължа на Ерик услуга. — Всеки човек, дори и най-добросърдечният, би описал тона му като сумтене.
— Да! — Вече кипях от ярост. — Ти ме изпрати да направя сделка. Консултирах се с теб за условията! Това е сделката, която направих. Ти помоли Ерик за услуга; той получава услуга в замяна. В крайна сметка всичко се свежда до това, независимо от твоите очаквания.
Сам кимна, макар че не изглеждаше особено доволен.
— Освен това си промених решението — каза той. — Смятам, че нашият господин Туайнинг трябва да отседне при теб.
— И защо така смяташ?
— Килерът ми се стори твърде тесен. Нали имаш светлоустойчиво място за вампири?
— Не си ме питал дали съм съгласна.
— Отказваш да го направиш, така ли?
— Да! Къщата ми не е хотел за вампири!
— Но ти работиш за мен… и той работи за мен…
— Аха. А би ли помолил Арлийн или Холи да го вземат у тях?
Сам изглеждаше още по-озадачен.
— Ами… не, но… това е защото… — И млъкна.
— Чудиш се как да довършиш изречението, нали? — изръмжах аз. — Добре, приятелче, изчезвам оттук. Прекарах цяла вечер в крайно неудобно положение заради теб. И какво получавам в замяна? Едно благодаря да беше казал!
Излязох от караваната като буреносен облак. Не тръшнах вратата, защото не исках да се държа като хлапачка. Разумните възрастни хора не тръшкат врати. И не хленчат. Е, може би не се и чумерят като буреносни облаци. Но бях на косъм да цапардосам Сам, затова избрах да напусна стаята му по най-бързия начин. Сам е един от най-любимите ми хора на света. Обикновено е така, но… не и днес.
През следващите три дни бях дневна смяна (макар да не бях сигурна дали не съм уволнена). На другата сутрин пристигнах в бара около единайсет. Докато тичах през проливния дъжд към служебния вход, облечена в грозния си, но полезен дъждобран, бях почти сигурна, че Сам ще ми връчи последния чек със заплатата и ще хлопне вратата под носа ми. Ала него го нямаше. За миг изпитах нещо като разочарование. Може би неволно съм се надявала да продължим словесната си престрелка — доста неразумно желание от моя страна.
Тери Белфльор отново заместваше Сам и отдалеч си личеше, че днес не му е ден. Не беше препоръчително да му задавам въпроси или дори да го заговарям за нещо отвъд рамките на питейните поръчки.
По мои наблюдения Тери не обичаше дъждовни дни, а освен това не харесваше шериф Бъд Диърборн. Нямах представа каква би могла да е причината за тези негови предразсъдъци. Днес по стените и покрива барабаняха едри сиви капки дъжд, а Бъд Диърборн даваше наставления на петима от подчинените си в сектора за пушачи. Арлийн ме погледна с широко отворени очи — безмълвно предупреждение да не припарвам край него.
Тери изглеждаше блед като платно и макар че се потеше, ципът на якето му бе закопчан догоре. Забелязах, че ръцете му трепереха, докато наливаше бира. Зачудих се дали ще издържи до вечерта.
Поне нямаше много клиенти, ако случайно възникнеше проблем. Арлийн профуча покрай мен и се запъти към някаква семейна двойка — нейни приятели, които тъкмо влизаха в бара. Моят район беше празен, ако изключим брат ми Джейсън и неговия приятел Хойт. Пръв приятел. Ако не бях абсолютно сигурна, че са хетеросексуални, веднага щях да им препоръчам да се оженят, защото си пасваха идеално. Хойт обожаваше вицове, а брат ми обожаваше да ги разказва. Хойт не знаеше как да запълва свободното си време, а Джейсън винаги имаше планове. Майката на Хойт се държеше леко обсебващо, а Джейсън беше сирак. Хойт бе здраво стъпил на краката си и имаше непогрешим усет за добро и лошо — според критериите на обществото. За разлика от Джейсън.
Замислих се за дълбоката тайна, която неотдавна се появи около Джейсън, и ми стана любопитно дали е устоял на изкушението да я сподели с Хойт.