— Как я караш, сестричке? — попит Джейсън и вдигна чаша, за да ме уведоми, че иска още един „Доктор Пепър“. Джейсън не пиеше алкохол в работно време — огромен плюс в негова полза.
— Добре съм, братле. Ти искаш ли нещо, Хойт? — попитах.
— Да, Суки, ако обичаш. Чай с лед — отвърна Хойт.
За нула време сервирах напитките им. Тери ме изпепели с поглед, когато минах зад бара, но не обели и дума. Изпепеляващите погледи не са ми проблем, просто ги игнорирам.
— Сук, искаш ли да ме придружиш до болницата в Грейнджър днес следобед? — попита Джейсън.
— О — казах, — да, разбира се. — Калвин винаги е бил много любезен с мен.
— Луда работа! Сам, Калвин и Хедър — простреляни. Имаш ли обяснение за това. Суки? — Хойт явно ме смяташе за пророчица.
— Хойт, знам точно толкова, колкото и ти — отвърнах. — Смятам, че всички трябва да сме много внимателни. — Надявах се думите ми да достигнат и до мозъка на брат ми. Той просто сви рамене.
Погледът ми попадна върху непознат клиент, който чакаше да бъде настанен, и аз забързах към него.
Тъмната му коса беше прибрана в конска опашка и изглеждаше черна от дъжда. По дължината на бузата му се спускаше тънък бял белег. Когато непознатият свали якето си, пред погледа ми се появи тяло на културист.
— Пушач или непушач? — попитах аз, стиснала меню в ръка.
— Непушач — отвърна той и ме последва до масата. Грижливо закачи мокрото си яке върху облегалката на стола, настани се и взе менюто. — Съпругата ми ще пристигне след няколко минути. Имаме среща тук.
Оставих на масата още едно меню.
— Сега ли ще поръчате, или предпочитате да я изчакате?
— Бих искал чаша горещ чай — помоли той. — Ще поръчаме храната заедно. Тук менюто не е много богато, а? — Той стрелна поглед към Арлийн, после отново към мен. Започнах да се чувствам неудобно. Вече знаех, че този тип не е дошъл заради менюто ни.
— Това е всичко, което можем да предложим — отвърнах аз с възможно най-спокойния си тон. — Но е вкусно, гарантирам.
Подредих на подноса чашата с гореща вода и торбичката чай и добавих няколко резена лимон в отделна чинийка. Наоколо нямаше феи, които да се обидят.
— Вие ли сте Суки Стакхаус? — попита той, когато се върнах с чая му.
— Да, аз съм. — Оставих внимателно чинийката на масата, точно до чашата. — Защо се интересувате? — Аз вече знаех защо, но с обикновените хора се налага да зададеш въпроса.
— Аз съм Джак Лийдс, частен детектив — каза той и постави визитна картичка на масата, обърната с надписа към мен. Изчака секунда-две, сякаш бе свикнал да получава драматична реакция при това изявление. — Нает съм от едно семейство в Джаксън, Мисисипи. Семейство Пелт — допълни той, след като видя, че нямам намерение да му задавам въпроси.
Сърцето ми падна в петите и започна да бие с бясна скорост. Този човек вярваше, че Деби е мъртва. И се надяваше, че аз бих могла да знам нещо по въпроса.
И беше абсолютно прав.
Преди няколко седмици бях застреляла Деби Пелт. При самозащита. Ерик скри трупа й в гората. Но преди това пое с тялото си предназначения за мен куршум.
Изчезването на Деби след едно „парти“ (или по-точно смъртоносна битка между вещици, вампири и върколаци) в Шривпорт, Луизиана, си беше чудо за три дни и аз искрено се надявах, че никога повече няма да чуя за него.
— Значи семейство Пелт не са доволни от полицейското разследване, така ли? — попитах. Глупав въпрос, но не успях да измисля нищо по-умно. А трябваше да кажа нещо, за да разчупя неловкото мълчание.
— Всъщност нямаше никакво разследване — отвърна Джак Лийдс. — Полицията в Джаксън реши, че тя вероятно е изчезнала по собствено желание. — Той обаче не вярваше в това.
И тогава лицето му се промени; все едно някой включи лампа зад очите му. Обърнах се да видя накъде гледа и забелязах средна на ръст руса жена, която тръскаше чадъра си пред входната врата. Имаше къса коса и бледа кожа, а когато се обърна, се оказа, че е и много красива. Или поне би била, ако не й липсваше живец.
Но Джак Лийдс изобщо не забелязваше това. Той не сваляше поглед от обичната си жена и когато очите им се срещнаха, нейните също грейнаха. Тя прекоси заведението с танцувална стъпка и свали мокрото си яке. Оказа се, че и нейното тяло е мускулесто като неговото. Не се целунаха, но неговата ръка се плъзна по нейната и леко я стисна. Жената се настани на стола, поръча си диетична кока-кола и отвори менюто. Помисли си, че всичката храна, която се предлагаше в „Мерлот“, беше нездравословна. И не грешеше.