— Поради каква друга причина бих могъл да се влача толкова дълго след нея? Откак изчезна, се чувствам така, сякаш някой е махнал чифт тъмни очила от очите ми. Когато те напъха в багажника, аз бях готов да й простя, представяш ли си?
Деби се бе възползвала от възможността да ме натика в автомобилен багажник заедно с гаджето ми, вампира Бил, обезумял от няколкодневно гладуване. Той всеки момент трябваше да се събуди, а тя просто си тръгна и ме заряза там.
Забих поглед в краката си и се опитах да пропъдя спомена за отчаянието и болката.
— Тя съзнателно позволи да бъдеш изнасилена — дрезгаво каза Алсид.
Прямотата му ме шокира.
— Ей, Бил не знаеше, че съм аз — казах. — Не беше ял нищичко дни наред, а двата вида глад са тясно свързани. Той все пак спря, нали? Веднага спря, когато ме позна. — Не исках да призная дори пред себе си, че Бил ме е изнасилил; просто не можех да побера тази дума в устата си. Изобщо не се съмнявах, че с нормален разсъдък той по-скоро би си отхапал ръката, отколкото да ми причини това. По онова време той беше първият ми и единствен сексуален партньор. Чувствата ми относно случката бяха толкова объркани, че нямах сили дори да се опитам да ги анализирам. И преди съм се замисляла за изнасилването — когато други момичета са ми разказвали или съм подслушвала мислите им, — но собственото ми кратко и ужасно преживяване в онзи багажник си оставаше забулено в мъгла.
— Причинил ти е нещо, което ти не си искала — простичко каза Алсид.
— Не беше на себе си — отвърнах.
— Но го направи.
— Да, направи го и аз се уплаших до смърт. — Гласът ми започна да трепери. — Но той дойде на себе си и спря; в крайна сметка аз не пострадах, а той ужасно много съжаляваше. Оттогава и с пръст не ме е докосвал и никога не ме е питал дали можем да правим секс, никога… — Гласът ми съвсем изтъня и аз забих поглед в ръцете си. — Вината е изцяло на Деби. — Незнайно защо се почувствах по-добре, щом го казах на глас. — Тя много добре знаеше какво ще стане… или, по-точно, изобщо не я интересуваше какво ще стане.
— И дори след това — каза Алсид, връщайки се на основната си мисъл, — тя продължаваше да се връща при мен, а аз продължавах да намирам оправдания за поведението й. Не мога да повярвам, че съм бил способен на това без въздействието на някаква магия.
Не исках да карам Алсид да се чувства още по-виновен. На собствените ми плещи лежеше достатъчно тежко бреме.
— Ей, всичко вече е в миналото.
— Звучиш напълно сигурна.
Погледнах го право в очите. Зелени, присвити.
— Мислиш ли, че има дори минимален шанс Деби да е жива? — попитах.
— Семейството й… — започна Алсид, но рязко спря. — Не, не мисля.
Нямаше отърване от Деби Пелт, жива или мъртва.
— А защо искаше да говориш с мен? — попитах. — По телефона ми каза, че трябва да ми съобщиш нещо.
— Полковник Флъд почина вчера.
— О, съжалявам! Какво се случи?
— Шофирал към магазина, когато някаква кола го ударила странично.
— Това е ужасно. Сам ли е бил в колата?
— Да. Децата му ще дойдат в Шривпорт за погребението, разбира се. Чудех се дали ти ще искаш да дойдеш с мен.
— Разбира се. Погребението няма ли да е за тесен семеен кръг?
— Не. Той познаваше толкова много хора, които все още са на служба във военновъздушната база. Освен това ръководеше кварталната група за охрана и беше касиер на църквата. И водач на глутницата, естествено.
— Имал е доста пълноценен живот — казах. — Изпълнен с много отговорности.
— Погребението е утре в един. Ти кога си на работа?
— Ако успея да разменя смяната си с някого, трябва да се върна тук в четири и половина, за да се преоблека и да тръгна за работа.
— Няма проблем.
— Кой ще бъде водач на глутницата сега?
— Не знам — отвърна Алсид, но гласът му издаваше вълнение, въпреки старанието му да звучи спокойно.
— Ти искаш ли да заемеш този пост?
— Не. — Каза го след леко колебание, поне така ми се стори. Усетих вътрешната му борба. — Но баща ми иска. — Усетих, че още не е приключил, и търпеливо зачаках.
— Върколашките погребения протичат доста церемониално — продължи той. Очевидно се опитваше да ми каже нещо. Само че аз все още не схващах какво.
— Изплюй камъчето. — От увъртане полза няма, това е моят принцип.