Вече разбирах, поне донякъде, че това не е било толкова просто, но продължавах да смятам, че страданията на децата от семейство Торнтън биха могли да бъдат съкратени с няколко години.
В крайна сметка днес Тара притежаваше тази кокетна малка къщичка с чисто ново обзавеждане в комплект с пълен гардероб и богато гадже. Имах неловкото усещане, че не съм наясно с всичко, което се случваше в живота й, но поне на повърхността всичко изглеждаше много по-добре от очакванията.
Точно според инструкциите минах през безупречно чистата кухня, завих надясно, прекосих единия край на всекидневната и тръгнах по коридора към спалнята на Тара. Очевидно не й бе останало време да си оправи леглото, затова изпънах завивките и го приведох в приличен вид. (Просто не се стърпях.) Не знам дали с това й направих услуга, или не, защото тя вече щеше да е наясно, че гледката ме е подразнила, но сърце не ми даде да го разтуря отново.
Отворих дрешника и веднага съзрях костюма, който ми трябваше. Черно сако с бледорозов кант на реверите, предназначено за обличане върху розовата блуза от същата закачалка, и черна плисирана пола. Тара я бе давала за скъсяване — върху найлоновия плик, който покриваше полата, все още стоеше бележката от шивашкото ателие. Наложих я върху себе си и се изправих пред огромното огледало. Тара бе с няколко сантиметра по-висока от мен, така че полата ми стигаше точно до коляното — идеална дължина за погребение. Ръкавите на сакото ми бяха малко дълги, но този проблем не се забелязваше много. Вкъщи имах ниски черни обувки и чанта, та дори и черни ръкавици, които пазех за специални случаи.
Мисията приключена, и то за по-малко от десет минути.
Пъхнах сакото и блузата в найлоновия плик с полата и незабавно напуснах къщата. Прибрах се и веднага започнах да се приготвям, защото в десет часа имах среща. Сплетох косата си на френска плитка, а долната част от опашката навих на кок и го закрепих с няколко старинни фуркета, които пазех от баба ми; тя пък ги бе наследила от своята баба. За щастие, имах черен копринен чорапогащник и черен комбинезон, а розовият ми лак за нокти си подхождаше с блузата и с кантовете на сакото. Точно в десет на вратата се почука, а аз бях напълно облечена, с изключение на обувките. Нахлузих пантофите си и се запътих да отворя.
Джак Лийдс изглеждаше искрено удивен от външната ми трансформация, докато Лили просто трепна с вежди.
— Моля, заповядайте — казах. — Облечена съм за погребение.
— Не на близък приятел, надявам се — каза Джак Лийдс. Лицето на придружителката му изглеждаше като изваяно от мрамор. Тази жена не знаеше ли за съществуването на солариума?
— Приятел, но не съвсем близък. Няма ли да седнете? Да ви донеса ли нещо за пиене? Кафе?
— Не, благодаря — отвърна той и усмивката преобрази лицето му.
Детективите се настаниха на дивана, а аз кацнах на ръба на фотьойла. Несвойствената за мен елегантност ме накара да се почувствам някак по-смела.
— Да поговорим за нощта, когато изчезна госпожица Пелт — започна Лийдс. — Видяхте я в Шривпорт, нали така?
— Да, и двете имахме покана за едно и също парти. В дома на Пам.
Всички оцелели след Войната с вещиците — аз, Пам, Ерик, Кланси, трите вещици уикани и върколаците — имахме предварително подготвена история: вместо да казваме на полицията, че Деби си е тръгнала от изоставения склад, в който се помещаваше щабквартирата на вещиците, всички упорито твърдяхме, че сме били на гости в дома на Пам, а Деби се е прибрала сама с колата си от този адрес. Дори съседите биха могли да потвърдят, че сме напуснали вкупом къщата й малко по-рано, но уиканите направиха магия и заличиха спомените им от онази вечер.
— Полковник Флъд беше там — казах. — Всъщност отивам точно на неговото погребение.
В погледа на Лили трепна любопитство, сякаш се канеше да възкликне: „А, не, ти сигурно се шегуваш!“.
— Полковник Флъд загина в автомобилна катастрофа преди два дни — поясних аз.
Двамата Лийдс се спогледаха.
— Много хора ли имаше на това парти? — попита Джак Лийдс. Можех да се обзаложа, че разполагаше с пълен списък на всички присъстващи в гостната на Пам за така нареченото парти, което на практика представляваше военно съвещание.