Извадих ключа на Бил от джоба си, донякъде учудена, че все още е там. Успях някак да го превъртя, влязох олюлявайки се в голямата всекидневна и затърсих телефона пипнешком. Пръстите ми докоснаха бутоните и незнайно как успях да преценя кое е деветка и къде се намира единицата, натисках ги достатъчно силно, за да издадат звук, и тогава, без да се усетя, съм изпаднала в безсъзнание.
ЗНАЕХ, ЧЕ СЕ НАМИРАМ В БОЛНИЦАТА, УСЕЩАХ ОКОЛО себе си миризмата на чисти болнични чаршафи. Веднага след това усетих болки в цялото тяло.
Някой беше с мен в стаята. Макар и трудно, отворих очи.
Анди Белфльор. Ъгловатото му лице изглеждаше още по-уморено от последния път, когато го видях.
— Чуваш ли ме? — попита той.
Кимнах едва — едва. Но дори и това дребно движение предизвика вълна от болка в главата ми.
— Хванахме го — рече той и започна да ми разказва подробности, но аз отново се унесох.
Когато пак се свестих, беше ден и този път, изглежда, бях много повече на себе си. В стаята имаше някой.
— Кой е тук? — произнесох с болка, а гласът ми прозвуча дрезгаво.
Кевин стана от стола, разположен в ъгъла, сви една книжка с кръстословици и я пъхна в джоба на униформата си.
— Къде е Кения? — прошепнах. Той ми се усмихна неочаквано.
— Беше тук няколко часа, — обясни — скоро ще се върне. Замествам я за обяд.
Слабото му лице излъчваше одобрение.
— Ти си една твърда жена — каза ми.
— Не се чувствам твърда — успях да отвърна.
— Ранена си — каза той, сякаш не бях наясно.
— Рене?
— Открихме го в гробищата — увери ме Кевин. — Доста добре си го пробола, но беше още в съзнание и призна, че се е опитал да те убие.
— Добре.
— Искрено съжаляваше, че не е успял да приключи задачата си. Не можех да повярвам какви ги говори, но когато го открихме, той, в известна степен, бе оскърбен и донякъде изплашен. Каза, че за всичко си била виновна ти, защото не си се оставила да бъдеш убита толкова лесно като останалите. Заяви, че сигурно има нещо общо с гените ти, защото и баба ти… — Кевин изведнъж спря, осъзнавайки, че засяга болна тема.
— Тя също се е борила — прошепнах, тогава влезе Кения — огромна, невъзмутима и с чаша горещо кафе.
— Тя е в съзнание — обяви Кевин, усмихвайки се на партньора си.
— Добре. — Кения не звучеше толкова превъзбудена от факта. — Каза ли какво се е случило? Може би трябва да се обадим на Анди.
— Да, и той това заръча. Но отиде да поспи само преди четири часа.
— Човекът каза да се обадим.
Кевин вдигна рамене и се запъти към телефона до леглото. Както го слушах, се отпуснах и задрямах, но го чувах как шепне нещо на Кения, докато чакат. Разправяше за ловните си кучета, а тя, предполагам, слушаше.
Влезе Анди, почувствах съзнанието му, начина му на мислене, силното му присъствие. Дойде и се отпусна до леглото ми. Отворих очи, докато той се привеждаше да ме погледне. Задълго останахме вгледани един в друг.
— Той е все още жив — рече изведнъж Анди — и не спира да говори.
Направих възможно най-малкото движение с глава, надявайки се, че загатвам кимване.
— Казва, че всичко започнало от сестра му, която се срещала с вампир. Очевидно била изгубила доста кръв и той си помислил, че ще се превърне във вампир, ако не я спре. Една вечер в апартамента й й дал ултиматум. Тя му отвърнала, че нямало да се откаже от любовника си. Спорели, докато тя си връзвала престилката и се приготвяла да тръгва за работа. Той дръпнал престилката, удушил я… и правил разни други неща.
Изглеждаше леко пребледнял.
— Зная — прошепнах.
— Според мен, — продължи той — е решил, че ще намери оправдание за пред себе си за ужасното нещо, което е сторил, ако си повярва, че всички като сестра му заслужават да умрат. Всъщност убийствата тук са доста сходни с други две, извършени в Шривпорт, които до момента не са разрешени. Надявам се Рене да спомене нещо и за тях, докато бръщолеви несвързано. Ако оживее.