Разсмях се.
Навлязохме в светлината около къщата. Донякъде очаквах да видя баба да ме чака на верандата, поклащайки се на люлеещия се стол. Но тя не беше там. Само една бледа крушка светеше във всекидневната.
Типично в неин стил, помислих си леко раздразнена. Това напомняше точно на изпращане до вкъщи след първа среща с ново гадже. Всъщност… улових се, че се зачудих дали Бил ще се опита да ме целуне или не. С тези негови схващания за дългите рокли сигурно смята, че е непристойно. Но колкото и целувката с вампир да изглеждаше глупаво, осъзнах, че я искам повече от всичко.
Остра болка стегна гърдите ми… Боях се да не бъда отхвърлена. И тогава си помислих: „Защо пък не?“.
Спрях го, като го дръпнах нежно за ръката. Повдигнах се на пръсти и докоснах с устни сияещата му буза. Вдишах аромата му — нормален, но подчертано солен. Носеше лек парфюм.
Усетих го да потръпва. Извърна глава, така че устните му докоснаха моите. Миг по-късно обгърнах с ръце шията му. Целувката му стана по-страстна и аз разтворих устни. Никой не ме бе целувал така. Целувахме се дълго. Имах чувството, че целият свят се е събрал в това докосване на устните на вампира до моите. Долових как дишането ми се ускори и започвам да желая нещо повече.
Изведнъж Бил се отдръпна. Направо не беше на себе си. Това ми достави огромно удоволствие.
— Лека нощ, Суки — рече той, като погали косата ми за последно.
— Лека нощ, Бил — отвърнах, аз самата звучах доста развълнувано. — Утре ще се опитам да се уговоря с няколко електротехници. Ще те известя какво са казали.
— Защо не наминеш край нас вечерта, ако не си на работа?
— Добре — казах.
Все още се опитвах да се взема в ръце.
— До утре тогава. Благодаря ти, Суки.
Обърна се и тръгна между дърветата към дома си. Когато достигна мрака, се изгуби.
Стоях като втрещена, докато не се опомних и влязох вътре, за да си легна.
Дълго останах будна в леглото, мислейки дали вампирите са в състояние въобще да го правят. Освен това се чудех доколко мога да го обсъдя открито с Бил. Понякога изглеждаше толкова старомоден, а друг път съвсем нормален, като съседа например. Е, не съвсем, но почти.
Изглеждаше ми колкото прекрасно, толкова и жалко, че за първи път от години срещам някого, с когото ми се иска да правя секс, а той всъщност не е човешко същество. Телепатичните ми умения сериозно ограничаваха шансовете ми. Естествено, че можех да си легна с някого заради спорта, но бях чакала толкова дълго, защото исках секс, от който да изпитам удоволствие.
Ами ако го направехме и след всички тези години установях, че нямам умения за това? Можеше пък и да не ми хареса. Може би всички онези книги и филми преувеличават. А също и Арлийн, която, изглежда, така и не проумя, че не желая да чувам за сексуалния й живот.
Най-после успях да заспя, за да сънувам дълги и мрачни сънища.
На следващата сутрин отговорих криво-ляво на въпросите на баба как е минала разходката ми с Бил и какви са бъдещите ни планове. Намерих двама електротехници, един водопроводчик и още няколко майстори, които ми оставиха телефони, на които могат да бъдат намерени нощем. Постарах се да им стане ясно, че обаждането на Бил няма да е капан.
Най-после лежах на припек отвън, когато баба ми донесе телефона.
— Шефът ти — осведоми ме.
Тя харесваше Сам, а той трябва да й бе казал нещо, с което да я зарадва, защото сияеше като коледна елха.
— Здравей, Сам — казах. Вероятно не звучах особено въодушевена, защото подозирах, че нещо се е объркало на работа.
— Доун не може да дойде, съкровище — заяви той.
— О… да му се не види! — възкликнах, знаейки, че трябва да отида. — Имам нещо като планове, Сам — беше първото, което казах. — Кога ти трябвам?
— Можеш ли да дойдеш поне от пет до девет? Това ще спаси положението.
— Ще ми дадеш ли друг почивен ден?
— Какво ще кажеш с Доун да си разделите една смяна някоя вечер?
Смръщих вежди, а баба стоеше до мен със строго изражение. Знаех, че ще ми чете конско след това.
— Добре тогава, — отвърнах недоволно — ще се видим в пет.
— Благодаря ти, Суки — каза той. — Знаех си, че мога да разчитам на теб.
Опитах се да не си развалям настроението. Бях самата доброта! Винаги можеш да разчиташ на Суки да дойде и да удари едно рамо, защото си няма личен живот.