Хората не бяха нищо особено. Жената бе руса, закръглена, на около трийсет и пет и отгоре. Бе с доста тежък грим. И изглеждаше износена като стар ботуш. Мъжът беше нещо друго. Най-красивият мъж, когото някога бях виждала. Сигурно нямаше повече от двайсет и една. Мургав, може би латино тип, с фини кости. Носеше единствено дънки „Деним“, отрязани на къси панталони. Като изключим грима. Нямах проблем с това, но не го намирах за привлекателно.
Тогава Бил се раздвижи и го видях в сенките на тъмния коридор от всекидневната към вътрешността на къщата. Погледнах го, опитвайки се да се ориентирам в неочакваната обстановка. За мой ужас видът му ме обезпокои. Лицето му беше каменно, напълно непроницаемо. И макар да се изненадах, че си го помислих, в този момент ми се прииска да можех да надникна в съзнанието му.
— Е, сега вече можем да си прекараме страхотна вечер! — рече дългокосият мъж вампир. Звучеше превъзбуден. — Тя приятелка ли ти е, Бил? Толкова е… свежа.
Сетих се за няколко възможни отговора, които бях научила от Джейсън.
— Бихте ли ни извинили за минута — рекох изключително вежливо, все едно това е напълно нормална вечер. — Уговарях майстори за къщата.
Опитвах се да звуча делово и дистанцирано, макар че в късите панталонки и тениската, с които бях облечена, и маратонките Nike не изглеждах особено професионално. Но се надявах, че с поведението си съм внушила, че възпитаните хора, като тези, които срещах на работа, не представляват абсолютно никаква опасност и заплаха.
— Доколкото разбрахме, Бил е на диета, кара единствено на синтетична кръв — каза татуираният. — Явно не сме разбрали правилно, Даян.
Жената вампир вдигна предизвикателно глава и ме изгледа изпитателно.
— Не съм толкова сигурна. Прилича ми на девствена.
Съмнявам се, че Даян говореше за девственост в буквалния смисъл. Пристъпих няколко крачки към Бил, като силно се надявах, че ако стане прекалено напечено, той ще ме защити, но се улових, че не съм съвсем сигурна в това. Все така се усмихвах, очаквайки да каже или да направи нещо.
Така и стана:
— Суки е моя. — Гласът му прозвуча студено и категорично.
Хвърлих му остър поглед, но бях достатъчно умна да държа устата си затворена.
— Колко добре се грижиш за нашия Бил? — попита Даян.
— Не е твоя работа — отговорих, използвайки един от изразите на Джейсън, като продължих да се усмихвам. Споменах, че съм момиче с характер.
Последва напрегната кратка пауза. Всички — хора и вампири, ме разглеждаха като под лупа. Тогава високият вампир започна да се превива от смях, а останалите прихнаха след него. Докато се хилеха, приближих с още няколко крачки към Бил. Тъмните му очи бяха върху мен. Не се смееше. Имах странното усещане, че на него, също както и на мен, му се иска да можех да прочета мислите му.
Чувствах, че е в опасност. И ако беше така, аз също бях застрашена.
— Чудата усмивка имаш — рече сериозно високият вампир.
Харесваше ми повече, като се смееше.
— О, Малкълм, — рече Даян — на теб всички човешки жени ти се виждат чудати.
Вампирът придърпа нисичкия човек към себе си и го целуна страстно. Леко ми се повдигна. Това бяха прекалено интимни неща.
— Вярно е — съгласи се Малкълм и за разочарование на мъжа се отдръпна от него. — Но у тази има нещо особено. Може би има богата кръв.
— О! — обади се гневно русокосата. — Та това е просто смахнатата Суки Стакхаус.
Погледнах я по-внимателно и като изтрих мислено няколко години нелесен живот и половината грим, най-после я разпознах. — Джанела Ленъкс. Бе работила около две седмици в „При Мерлот“, докато Сам не я уволни. Арлийн ми бе споменала, че се преместила в Монро.
Татуираният я прегърна и я хвана за гърдите. Пребледнях като платно. Повдигна ми се. Стана още по-отвратително. Джанела, изгубила всякакво благоприличие, подобно на вампира, сложи ръка между краката му и започна да го масажира.
Поне ми стана ясно, че вампирите със сигурност могат да правят секс. В момента обаче не бях особено въодушевена да го науча.
Малкълм ме наблюдаваше, а аз бях показала открито отвращението си.
— Тя е непокварена — обърна се той към Бил с любопитна усмивка.
— Тя е моя! — повтори Бил. Този път гласът му прозвуча по-напрегнато. Ако беше гърмяща змия, предупреждението му не можеше да бъде по-ясно.