— Каква идилия! — отвърнах и в тона ми прозвуча нещо, което никога досега не бях употребявала — сарказъм. — Годишнина от златната им сватба!
— Можеш ли да забравиш за всичко това? — попита Бил, приближавайки все по-близо до мен.
Устните му бяха само на няколко сантиметра от моите.
— Не зная — отсякох рязко. — Всъщност… нямах никаква представа дали можеш да правиш секс.
Той повдигна вежди въпросително.
— И…
— Да получаваш… — Спрях, за да помисля как да го кажа по-меко. Тази вечер видях толкова арогантност, колкото не бях виждала през целия си живот, и не ми се искаше да добавям още към нея: — … ерекция — казах смутено, избягвайки погледа му.
— Е, сега вече знаеш — звучеше така, сякаш се опитва да не се разсмее. — Можем да правим секс, но не можем да правим деца. Това, че Даян не може да има дете, не те ли кара да се чувстваш по-добре?
Това вече бе върхът. Отворих очи и впих поглед в него.
— Недей да ми се присмиваш!
— О, Суки! — възкликна той, вдигна ръка и понечи да ме докосне по бузата.
Отдръпнах се от ръката му и се помъчих да се изправя на крака. Добре че не се опита да ми помогне. Вместо това седна на пода и ме загледа с каменно изражение. Вампирските му зъби бяха прибрани, но знаех, че продължава да изпитва глад. Толкова по-зле за него!
Чантата ми беше на пода до входната врата. Залитах, но се движех. Извадих списъка с електротехниците от джоба си и го оставих на масата.
— Трябва да тръгвам.
Той неочаквано се оказа пред мен — един от вампирските му трикове.
— Може ли да те целуна за довиждане? — попита ме. Държеше ръцете си близо до тялото, сякаш казваше, че няма да ме докосне, докато не му позволя.
— Не! — отсякох. — Не бих могла след случилото се.
— Ще намина край вас.
— Става.
Пресегна се през мен, за да отвори вратата. Отдръпнах се, защото помислих, че посяга да ме докосне.
Обърнах се и едва ли не се затичах към колата си. Сълзи замъглиха отново погледа ми. Слава богу, че пътят до вкъщи беше кратък.
3.
ТЕЛЕФОНЪТ ЗВЪНЕШЕ. Покрих главата си с възглавницата. Със сигурност баба щеше да вдигне. Когато досадният звук не престана, си помислих, че тя сигурно е отишла до магазина или прави нещо в градината навън. Добрах се до нощното шкафче не особено доволна, но какво можех да направя. С главоболието и разкаянието на човек с ужасен махмурлук (само дето моят беше емоционален, а не алкохолен) протегнах уморено ръка и вдигнах слушалката.
— Да — обадих се. Не прозвучах както трябва, затова прочистих гърлото си и пробвах отново. — Ало?
— Суки?
— Аха. Сам?
— Същият. Слушай, съкровище, направи ми една услуга!
— Каква? — Днес така или иначе работех и не ми се искаше да карам две смени, своята и на Доун.
— Ще отидеш ли до Доун да видиш какво става с нея? Не вдига телефона, а още не се е появила. Камионът с доставката току-що пристигна и трябва да покажа на момчетата къде да разтоварят стоката.
— Сега? Искаш да отида веднага?
Леглото никога не ме бе привличало толкова неустоимо.
— Би ли го направила?
Май за пръв път долови необичайното ми настроение. Никога досега не му бях отказвала каквото и да било.
— Ами добре — отвърнах и пак се почувствах страшно изморена само при мисълта за това.
С Доун не бяхме особено близки. Смяташе, че съм прочела мислите й и съм казала на Джейсън нещо, което си е мислела за него, и затова той е скъсал с нея. Ако започнех да се занимавам с историите на брат ми, нямаше да намеря време за сън и храна.
Взех душ и се облякох за работа, тътрейки се едва-едва. Настроението ми се развали. Хапнах зърнена закуска, измих зъбите си, намерих баба да сади петунии в саксия край задния вход и й казах къде отивам. Май не разбра какво точно й говоря, но въпреки това се усмихна и ми махна с ръка. С всяка седмица оглушаваше по малко, но в това нямаше нищо учудващо предвид годините й — седемдесет и осем. Беше удивително, че е толкова жизнена и здрава, а умът й сечеше като бръснач.
На път за непредвидената ми задача се замислих колко трудно й е било да отгледа още две деца, след като вече е отгледала своите. Баща ми почина, когато бях на седем, а Джейсън на десет. Бях на двайсет и три, когато ракът на матката покоси леля Линда, дъщерята на баба, а братовчедка ми Хадли се изгуби в покварения свят, от който се бяха пръкнали Ратрей. И до ден-днешен нямахме представа дали тя знае за смъртта на майка си. Баба е преминала през много скръб, но винаги се е държала заради нас.