— Джей Би?
— Самият той.
С Джей Би Дю Рон бяхме в едно училище. Всъщност няколко пъти дори излизахме заедно. Той беше прекрасен, но толкова обикновен, че дори му бе все едно дали чета мислите му или не. Но независимо от обстоятелствата в момента, не можех да не отчета красотата му. Когато човек се е въздържал колкото мен, не му трябва кой знае колко, за да се разбушуват хормоните му. Въздъхнах дълбоко при вида на добре оформените му ръце и гърди.
— Какво правиш тук? — попита отново той.
— Нещо лошо се е случило с Доун — отвърнах, чудейки се дали да му кажа. — Когато не се появи на работа, шефът ме изпрати да дойда да я потърся.
— Тя вътре ли е?
Джей Би прескочи директно през прозореца. Беше с къси панталони.
— Моля те, не поглеждай — помолих, държейки ръката си вдигната, и съвсем неочаквано се разплаках. Това напоследък ми се случваше доста често. — Гледката е потресаваща, Джей Би.
— О, горката! — каза той.
Имаше добро сърце — прегърна ме с една ръка и ме погали по рамото. Ако някъде имаше жена, която се нуждае от успокоение, ей богу, това беше задача за Джей Би Дю Рон.
— Доун обичаше да са груби — каза той утешително, сякаш това обясняваше всичко.
За някои хора може би, но не и за някой неотракан като мен.
— Какво искаш да кажеш с „груби“? — попитах, като се надявах, че в джоба на късите ми панталони има кърпичка.
Вдигнах поглед и забелязах, че Джей Би леко се изчерви.
— Слънце, на нея й харесваше… Ами… Суки, не ти трябва да знаеш.
Имах репутация на порядъчно момиче, което донякъде намирах за иронично. А в момента само ме затрудняваше.
— Можеш да ми кажеш. Работехме заедно — настоях на своето, а той кимна сериозно, сякаш думите ми са основателна причина.
— Ами, тя обичаше мъжете… един вид… да я хапят и удрят… — сигурно бях направила физиономия, защото допълни: — Знам, аз също не разбирам как на някои хора може да им допадат подобни неща.
Джей Би не беше от онези, които ще пропуснат да се възползват от ситуацията, прегърна ме и продължи да ме гали, но ръцете му се съсредоточиха основно в средата на гърба ми — проверяваше дали нося сутиен, а после се спуснаха надолу и си спомних, че харесва високи стегнати дупета.
Имах безброй въпроси, но не зададох нито един. Пристигна полицията. — Кения Джоунс и Кевин Прайър. В града се говореше, че когато шефът на управлението ги назначил да работят заедно, се е пошегувал, защото Кения бе поне метър и осемдесет, с шоколадова кожа и способна да се пребори с ураган, а Кевин едва ли надвишаваше метър и седемдесет, бе с бледа кожа, осеяна с лунички, а тялото му бе слабо и жилаво като на маратонец. Учудващо, но двамата се разбираха много добре, макар да имаха няколко паметни кавги.
Сега и двамата изглеждаха като ченгета.
— Какво става тук, госпожице Стакхаус? — попита Кения. — Рене твърди, че нещо се е случило с Доун Грийн.
Докато говореше, проучи внимателно Джей Би, а Кевин, незнайно защо, оглеждаше земята наоколо — сигурна съм, че като полицай има сериозна причина.
— Шефът ме изпрати да разбера защо Доун не дойде на работа вчера и днес — отговорих. — Почуках на вратата, но тя не излезе, а колата й е тук. Притесних се за нея, затова обходих къщата, надничайки през прозорците, и я видях вътре, ей там — посочих зад тях.
Двамата служители на реда се обърнаха да погледнат. Спогледаха се и си кимнаха един на друг, все едно са провели цял разговор. Кения се запъти към прозореца, а Кевин се отправи към задната врата.
Докато наблюдаваше работата на полицаите, Джей Би забрави за галенето. Всъщност дори бе останал с леко отворена уста. Очевидно повече от всичко му се искаше да отиде и да надникне през прозореца, но не можеше да избута Кения, която заемаше почти цялото свободно пространство.
Не исках повече да чувам мислите си. Отпуснах се, отключих съзнанието си и се заслушах в мислите на останалите. Долових една нишка сред шумотевицата и я последвах.
Кения Джоунс се обърна и се загледа през нас, без да ни обръща внимание. Мислеше за всичко, което бе необходимо да направят с Кевин, за да опазят перфектно местопрестъплението, като истински патрул на Бон Темпс. Помисли си, че е чувала лоши неща за Доун и склонността й към груб секс. Нищо чудно, че краят й бил такъв. Макар че й беше жал за всеки, който свършва с мухи, кръжащи около лицето. Освен това Кения съжаляваше, че е изяла толкова понички в „Нът Хът“ сутринта, защото й се гадеше и би могло да ги върне обратно, а подобно действие би я злепоставило като цветнокожа жена полицейски служител. Превключих на друг канал.