— Нямам идея защо — отвърнах. — Никога не съм движила с Доун. Казаха ли ти какво й се е случило?
— Някой я е пребил и след това я е удушил — отвърна Сам. — Освен това имала стари белези от ухапвалия. Също като Модет.
— Вампири колкото щеш, Сам — казах аз, отвръщайки на недоизказания му коментар.
— Суки… — произнесе тихо и сериозно. Това ми напомни как задържа ръката ми при къщата на Доун и след това си спомних как ме изхвърли от главата си, макар че бе съвсем наясно, че се опитвам да проникна в съзнанието му, но добре знаеше как точно да ме държи настрана. — Скъпа, Бил е готин като за вампир, но той не е човек.
— Скъпи, нито пък ти — отвърнах тихо, но страшно остро.
Обърнах му гръб. Не желаех да си призная точно защо съм му ядосана толкова, но имах намерение в крайна сметка да му го демонстрирам.
Работех като фурия. Каквито и недостатъци да имаше, Доун беше сръчна, а Чарлси просто не можеше да насмогне на темпото. Не че не се стараеше. Ако останеше да работи в бара, щеше да свикне, но тази вечер ние с Арлийн я изнесохме на гърбовете си.
Направих сума ти бакшиши и още толкова вечерта, когато хората разбраха, че аз съм открила трупа на Доун. Изражението ми остана непроницаемо през цялото време. Не ми се искаше да засегна някого от посетителите, който като всички останали просто искаше да разбере за случилото се.
На път за вкъщи си позволих леко да се отпусна. Бях изтощена. Последното, което очаквах да видя, когато завих по тесния път през горичката към нас, беше Бил Комптън. Беше се подпрял на един бор и ме чакаше. Подминах го леко, почти решена да го игнорирам, но спрях.
Той ми отвори вратата. Излязох, без да го поглеждам в очите. Изглеждаше, че се чувства страшно комфортно в нощта, така както аз никога не бих могла — заради твърде многото страхове от детството, мрака и разни шумове.
Като се замислих, Бил беше едно от тези неща. Нищо чудно, че се чувства като у дома си.
— Цяла нощ ли смяташ да си гледаш обувките, или възнамеряваш да говориш с мен? — попита почти шепнешком.
— Случи се нещо, което трябва да знаеш.
— Какво?
Опитваше се да ми въздейства. Усещах силата му да кръжи около мен, но я отблъснах. Той въздъхна.
— Не мога да стоя права — казах изморено. — Да седнем на земята или някъде другаде. Болят ме краката.
В отговор той ме вдигна, сложи ме на капака на колата и застана пред мен със скръстени ръце, повече от очевидно — в очакване.
— Кажи ми.
— Доун е убита. Също като Модет Пикинс.
— Доун?
Изведнъж се почувствах малко по-добре.
— Една от сервитьорките в бара.
— Онази червенокосата, дето се е женила хиляда пъти?
Почувствах се много по-добре.
— Не, тъмнокосата, онази, която все се блъскаше в стола ти, за да привлече вниманието ти.
— О, тази ли! Тя дойде до къщата ми.
— Доун? Кога?
— След като ти си тръгна онази нощ. Нощта, в която и другите вампири бяха там. Късмет извади, че не ги срещна. Изглеждаше прекалено самонадеяна в умението си да се справи с всичко.
Вдигнах поглед към него.
— Защо да е била късметлийка? Нямаше ли да я защитиш?
Очите на Бил изглеждаха ужасно тъмни на лунната светлина.
— Съмнявам се — отвърна.
— Ти си…
— Аз съм вампир, Суки. Не мисля като теб. Не ми е присъщо да ме е грижа за хората.
— Но ти защити мен!
— Ти си различна.
— Така ли? Сервитьорка съм като Доун и съм от обикновено семейство като Модет. Кое е различното?
Изведнъж се ядосах страшно много. Знаех какво ще последва.
Докосна центъра на челото ми със студените си пръсти.
— Различна си — повтори. — Не си като нас. Но не си и като тях.
Приливът на гняв, който почувствах, бе изключително мощен — почти опияняващ. Замахнах и го ударих — изключително лекомислено. Все едно ударих брониран камион на „Бринкс“11. За миг, той ме свали от колата, притегли ме здраво към себе си, притискайки ръцете към тялото ми с една ръка.
— Не! — извиках.
Заритах и се съпротивлявах, но по-добре да не си бях хабила силите. Най-после се предадох.
Дишането ми бе учестено, неговото — също. Но не мисля, че причината за това беше една и съща.
— Защо реши, че трябва да знам за Доун? — Звучеше толкова спокойно, сякаш нищо не се бе случило.
11
Американска компания за защита и сигурност, известна с производството на бронирани камиони за транспорт на пари и други ценности. — Б.пр.