4.
ПОЛОВИНАТА ПОСЕТИТЕЛИ В „ПРИ МЕРЛОТ“ МИСЛЕХА, че Бил има нещо общо с ухапванията по телата на жертвите. Другите смятаха, че белезите са резултат от посещенията им в баровете на някой от по-големите градове и двете са си получили заслуженото, щом са се натискали да си лягат с вампир. Едни допускаха, че момичетата са били удушени от вампир, а други — че безразборните им сексуални контакти са ги довели до този край.
Но всеки в „При Мерлот“ беше обезпокоен, че още някоя жена ще пострада. Не знам колко пъти чух да ми казват да внимавам, да съм нащрек с приятеля си Бил Комптън, да заключвам вратите и да не пускам никого в къщата. Сякаш обикновено не правех точно това.
Джейсън дойде вкъщи да получи съчувствие и да изкаже подозрения, като мъж, който бе излизал и с двете жени. Говори цял час, а ние с баба се опитвахме да го окуражим да продължава да ходи на работа, както би постъпил всеки невинен човек. Но за първи път, доколкото си спомням, виждах привлекателния си брат угрижен. Не бях доволна, че има неприятности, но не ме беше и жал. Знам, че бе низко и подло от моя страна. Не съм съвършена. И то до такава степен, че въпреки смъртта на двете жени, които познавах, прекарах значителна част от времето си в чудене какво точно имаше предвид Бил, като каза да го накарам да се гордее с мен. Нямах идея какво облекло се смята за подходящо за посещение на вампирски бар. Нямах намерение да надяна някакъв идиотски костюм, както дочух да правят някои посетители на бара.
Определено не познавах никого, когото да попитам.
Не бях нито достатъчно висока, нито достатъчно слаба, за да сложа впити еластични дрехи като тези, които Даян носеше.
В крайна сметка, извадих една рокля от дъното на гардероба, за която рядко намирах поводи да облека. Беше за специална среща, ако искам да привлека вниманието на този, с когото излизам. Беше бяла, вталена, без ръкави и с дълбоко деколте. Платът бе осеян тук-там със светлочервени цветя с дълги зелени дръжки. Подчертаваше тена и гърдите ми. Носех червени обеци и предизвикателни червени обувки с висок ток. Имах малка червена сламена дамска чанта. Сложих си лек грим и оставих чупливата си коса пусната.
Когато излязох от стаята си, баба ококори очи.
— Съкровище, изглеждаш прекрасно — каза тя. — Няма ли да ти е малко студено с тази рокля?
Усмихнах й се.
— Не, бабо, не мисля. Доста е топло навън.
— Не искаш ли да облечеш един хубав бял пуловер отгоре?
— Ни най-малко — разсмях се.
Бях изтласкала мисълта за останалите вампири толкова назад в съзнанието си, че да изглеждам секси, беше отново добра идея. Бях много развълнувана, че имам среща, макар аз да бях тази, която покани Бил, а и излизането ни всъщност бе по-скоро, с цел да разберем някои неща. Опитах се да забравя и това и да се забавлявам.
Сам ми се обади да ми каже, че чекът със заплатата ми е готов. Попита дали ще мина да го взема, както обикновено правех, ако нямаше да съм на работа следващия ден.
На път за бара се чувствах леко напрегната, че щях да се появя там облечена за излизане.
Но когато влязох, бях поласкана от тишината на слисване, която се възцари. Сам беше с гръб към мен, но Лафайет гледаше през бюфета. Рене и Джей Би бяха на бара. За съжаление там беше и брат ми, чиито очи се ококориха, когато се обърна да види какво толкова зяпа Рене.
— Момиче, изглеждаш страхотно! — извика възторжено Лафайет. — Откъде намери тая рокля?
— О, много е стара — отвърнах шеговито и той се разсмя.
Сам се обърна да види по какво се отплесва Лафайет и също облещи очи.
— Боже господи! — прошепна.
Приближих, за да поискам чека. Чувствах се страшно стегната.
— Ела в офиса, Суки — каза Сам и аз го последвах в малкия му кабинет, намиращ се непосредствено до склада.
Рене ме прегърна леко по пътя, а Джей Би ме целуна по бузата.
Сам затършува из купа документи върху бюрото и най-после откри чека ми. Но не ми го подаде.
— Специална вечер? — попита почти с неохота.
— Имам среща — отвърнах, опитвайки се да звуча делово.
— Изглеждаш страхотно — каза Сам и забелязах, че преглътна. Очите му пламтяха.
— Благодаря. А, Сам, може ли да си получа чека?
— Разбира се. — Подаде ми го и аз го пъхнах в чантата си.
— Довиждане.
— Довиждане.
Вместо да ми даде знак да изляза обаче, той се приближи и вдиша въздуха около мен. Наведе лице до шията ми и пое дъх. Притвори за миг прекрасните си сини очи, като да почувства аромата ми. Усетих нежния му топъл дъх върху голата си кожа.