Бил отвори бутилката с един пръст и отпи. Опитах се да не поглеждам. Не се получи. Естествено, той забеляза физиономията ми и поклати глава.
— Това е действителността, Суки — рече. — Нуждая се от това, за да съществувам.
По зъбите му имаше червени петна.
— Естествено — отвърнах, опитвайки се да наподобя категоричността на бармана. Поех си дълбоко дъх. — Смяташ ли, че искам да умра, след като дойдох тук с теб?
— Според мен искаш да разбереш защо други хора умират — отвърна.
Не бях сигурна дали наистина мисли точно това. Смятам, че Бил все още не си даваше сметка, че самият той не е твърдо убеден в това. Отпих от питието си и почувствах по цялото ми тяло да се разлива топлина от джина.
Една вампфенка се приближи до сепарето. Бях наполовина скрита зад Бил, но все пак всички видяха, че пристигнах с него. Беше кожа и кости, а косата й бе тупирана, носеше очила, които прибра в чантата си, когато тръгна към нас. Приведе се през масата и приближи устните си на няколко сантиметра от Бил.
— Здравей, опасен! — рече с тон, който се приема за съблазнителен, и почука с лакиран в червено маникюр по бутилката с кръв. — Аз имам истинска — и оголи шия, за да не остане съмнение какво точно има предвид.
Поех дълбоко дъх, за да обуздая гнева си. Аз поканих Бил в този бар, не той мен. Нямах право да коментирам как ще реши да постъпи. От друга страна, повече от ясно си представих как с един хубав плесник подпалвам бузата на тази бледа уличница с луничаво лице. Останах напълно неподвижна, така че да не подскажа по какъвто и да било начин на Бил какво си мисля.
— Имам си компания — отвърна той кротко.
— Тя няма и една следа от ухапване по шията — констатира момичето, хвърляйки ми надменен поглед. Може да беше казала и „пиленце“, свивайки ръце под мишниците си като крила.
Зачудих се дали действително не излиза пара от ушите ми.
— Имам си компания — повтори Бил, но този път не прозвуча толкова кротко.
— Не знаеш какво изпускаш — отвърна тя и в големите й светли очи проблесна обида.
— Напротив, зная — каза той.
Тя се отдръпна, сякаш действително я бях зашлевила, и се отправи обратно към своята маса.
За мой ужас бе само първата от четирите. Тези хора — мъже и жени, искаха да бъдат интимни с вампири и не се стесняваха от това.
Бил се оправи с всички тях спокойно и самоуверено.
— Не казваш нищо — поде той, след като мъж на около четиридесет буквално се разплака при отказа му и си тръгна.
— Нямам какво да кажа — отвърнах с голямо усилие.
— Можеше да ги отпратиш. Искаш ли да те оставя? Да не би някой друг наоколо да ти е хванал окото? Оттук забелязвам, че Дългата сянка, дето е на бара, си умира да прекара известно време с теб.
— Боже мили, не! — Нямаше да се чувствам в безопасност с който и да било от останалите вампири в бара. Щях да съм ужасена, че са същите като Лиам и Даян. Бил ме гледаше с тъмните си очи и по всичко личеше, че очаква да добавя още нещо. — Трябва обаче да ги попитам дали са виждали Модет и Доун тук.
— Желаеш ли да дойда с теб?
— Моля те! — Бях по-изплашена, отколкото ми се искаше. Щеше ми се да бе прозвучало така, сякаш ще ми бъде приятно да ме придружи.
— Онзи вампир там е симпатяга. Вече на два пъти те оглежда — заяви той.
Зачудих се дали не ревнува донякъде.
— Занасяш ме — казах несигурно след кратка пауза. Вампирът, за който говореше, действително беше красив, всъщност изключително красив. Бе русокос и синеок, висок и с широки рамене. Носеше ботуши, дънки и елек. Нищо друго. Приличаше на мъжете по кориците на любовните романи. Плашеше ме до смърт.
— Казва се Ерик — спомена Бил.
— На колко години е?
— Много. Той е най-старото нещо в този бар.
— Гадняр ли е?
— Ние всички сме гадняри, Суки. Всички сме изключително силни и агресивни.
— Не и ти — отвърнах и забелязах как потъна в размисъл. — Ти искаш да живееш сред хората и няма да си позволиш да извършиш непозволени неща.
— Тъкмо да си помисля, че си твърде наивна, за да се мотаеш наоколо сама, и ти демонстрираш такава проницателност — каза той, разсмивайки се за кратко. — Добре, ще отидем да говорим с Ерик.
Ерик, който действително ме бе погледнал веднъж-дваж, седеше с жена вампир, която изглеждаше точно толкова прекрасно, колкото него. Вече бяха отхвърлили няколко опита от страна на хората да се присъединят. Всъщност един нещастно влюбен младеж се беше свил на пода и целуваше ботуша на жената. Тя го изгледа отвисоко и го срита в рамото. Бе ясно, че едва се сдържа да не го срита в лицето. Туристите потръпнаха, една двойка стана и напусна тичешком, но по всичко личеше, че вампфеновете приемат подобна сцена за нещо обичайно.