Докато приближавахме, Ерик ни погледна и се навъси, но разпозна кои са натрапниците.
— Бил. — Кимна за поздрав. Изглежда, вампирите не се здрависваха.
Вместо да отидем до масата, Бил спря предпазливо на разстояние и тъй като ме държеше през рамо, на мен също ми се наложи да спра. Това май беше приличната дистанция, която трябваше да се спазва с тези двамата.
— Коя е приятелката ти? — попита жената. Подобно на Ерик, и тя имаше лек акцент, а заобленото й лице и меките й черти бяха точно като на девица. Усмихна се, но вампирските й зъби се оголиха и развалиха картинката.
— Здравейте, аз съм Суки Стакхаус — отвърнах вежливо.
— Не е ли сладурана — коментира Ерик, а аз се надявах, че има предвид възпитанието ми.
— Не мисля — отвърнах.
Ерик се вторачи изненадано в мен за миг. След което се разсмя, а заедно с него и жената.
— Суки, това е Пам, а аз съм Ерик — рече русокосият.
Придружителят ми и Пам си кимнаха по вампирски. Последва пауза. Тъкмо се канех да заговоря, но Бил стисна ръката ми.
— Моята приятелка Суки би желала да ви зададе няколко въпроса — каза Бил.
Двамата вампири размениха отегчени погледи. Пам заговори:
— Като например колко са дълга вампирските ни зъби или в какъв точно ковчег спим. — В гласа й звучеше пренебрежение. Очевидно туристите задаваха подобни въпроси, а тя ги ненавиждаше.
— Не, госпожо — отвърнах.
Надявах се Бил да не ме ощипе по рамото. Смятах, че изглеждам спокойна и възпитана.
Тя ме изгледа изумена. Какво, по дяволите, беше толкова учудващо? Малко започваше да ми писва от това. Преди Бил да успее да ми направи нови болезнени намеци, отворих чантата си и извадих снимките.
— Бих искала да зная дали сте виждали някоя от тези жени в бара. — Нямах намерение да покажа снимката на Джейсън пред жената вампир. Би било като да й го сервирам на тепсия.
Те погледнаха снимките. Лицето на Бил беше безизразно. Ерик вдигна поглед.
— Бил съм с тази — рече спокойно, посочвайки снимката на Доун. — Обичаше да я боли.
Пам повдигна вежди. Усетих изненадата й, че Ерик ми отговори. Изглежда, се почувства някак задължена да последва примера му.
— Аз съм виждала и двете, но никога не съм била, с която и да е от тях. Тази — перна снимката на Модет — беше супержалка.
— Много ви благодаря! Не желая да отнемам повече от времето ви — отвърнах и понечих да се обърна и да си вървя, но Бил продължаваше да държи здраво ръката ми.
— Доколко си привързан към тази своя приятелка, Бил? — попита Ерик.
Отне ми известно време да схвана въпроса. Красавецът Ерик питаше дали може да ме заеме.
— Тя е моя — отвърна Бил, но този път не изръмжа както на отвратителните вампири от Монро. Въпреки това прозвуча достатъчно категорично.
Ерик приведе русокосата си глава и ме изгледа още веднъж. Добре че поне започна от лицето.
Бил, изглежда, се поуспокои. Поклони му се, като някак отнесе жеста и към Пам, отстъпи две крачки назад и най-после ми позволи да обърна гръб на двойката.
— Боже мили, какво беше всичко това? — прошепнах с яд, защото утре навярно щях да имам голяма синина. — Това ли е въпросната йерархия по възраст?
— Йерархия — произнесе замислено Бил. — Може и така да се каже. — По начина, по който присви устни, бях сигурна, че едва не се разсмя. — Ако ти проявяваше интерес, бях длъжен да те оставя да отидеш с Ерик — допълни, след като се настанихме на местата си и отпихме от питиетата си.
— Не — отвърнах рязко.
— Защо не каза нищо, когато вампфеновете идваха да ме прелъстяват и се опитваха да ме отнемат от теб?
Все едно говорехме на различни езици. Вероятно вампирите не обръщат особено внимание на отсенките в общуването. Явно щеше да ми се наложи да обяснявам нещо, което не би могло да се изкаже с думи.
В знак на силно раздразнение издадох изключително неподобаващ за дама звук.
— Добре — отсякох. — Виж, Бил! Когато дойде у дома, аз бях тази, която те покани. За да дойдеш тук с мен, пак аз трябваше да те поканя. Ти така и не си ме канил да излезем. Спотайването край отбивката за дома ми не се брои. Както не се брои и молбата ти да намина край вас, за да ти оставя списъка с телефоните на майстори. Излиза, че само аз съм те канила на срещи. Как бих могла да ти кажа да останеш с мен, ако ти желаеш да отидеш? Ако тези момичета или момчето съответно ще ти дадат да пиеш от кръвта им, не мисля, че имам каквото и да било право да заставам на пътя ти.