— Ерик изглежда много по-добре от мен — отвърна Бил. — И е много по-могъщ. А и чувам, че сексът с него е незабравим. Освен това е толкова древен, че се нуждае само от няколко глътки кръв, за да поддържа силата си. Почти никога не убива. Така че той е един вид от добрите сред вампирите. Още можеш да отидеш при него. Той продължава да те гледа. Ако не беше с мен, щеше да се пробва да те омае.
— Не желая да отивам при Ерик — отвърнах категорично.
— А аз не желая да последвам никого от вампфеновете — каза той.
Минута-две стояхме, без да си кажем нищо.
— Значи се изяснихме? — попитах озадачена.
— Да.
Отне ни още няколко минути размисъл върху това.
— Искаш ли още едно питие? — попита той.
— Да, освен ако ти не желаеш да се връщаш.
— Не, няма проблем.
Той отиде до бара. Пам си тръгна, а Ерик се вторачи в мен. Останах загледана в ръцете си, опитвайки се да демонстрирам сдържаност. Нещо като силни тръпки полази цялото ми тяло. Имах неприятното усещане, че Ерик се опитва да ми въздейства. Рискувах и му хвърлих един бърз поглед. Естествено, той ме гледаше очакващо. Какво ли се предполагаше да направя: да си сваля роклята; да залая като куче; да сритам Бил в пищяла? По дяволите!
Бил се върна с питиетата.
— Той ще разбере, че не съм нормална — казах мрачно.
Бил явно схвана какво имам предвид.
— Той нарушава правилата, като се опитва да ти въздейства с обаянието си, независимо че му заявих, че си моя — заяви Бил, звучеше истински вбесен. Не прозвуча обаче разгорещено, както аз бих звучала, а напротив — още по-студено.
— Ти май на всички това разправяш — смотолевих. „Без да правиш каквото и да било по въпроса“, добавих наум.
— Това е традиция сред вампирите — обясни ми отново. — Ако те обявя за моя, никой друг няма право да се храни от теб.
— Да се храни от мен? Как звучи само! — отвърнах язвително и за цели две секунди по лицето на Бил бе изписано раздразнение.
— Покровителствам те — каза, а гласът му не звучеше толкова неутрален, колкото обикновено.
— Да ти е хрумвало, че аз…
Изведнъж спрях. Затворих очи и започнах да броя до десет. Когато понечих да го погледна отново, видях, че се е загледал в мен, без да мигва. Разбрах, че веднага ме усети.
— Че… нямаш нужда да те защитават? — предположи предпазливо. — А защитаваш мен?
Останах безмълвна. Това го умеех.
Но той прихвана главата ми отзад и я обърна към себе си, като да съм марионетка (това май му се превръщаше в досаден навик) и ме погледна толкова настоятелно в очите, че направо имах усещането, че проби дупки в мозъка ми. Събрах устни и изстрелях в лицето му:
— Па!
Чувствах се ужасно неловко. Огледах хората в бара, отключих съзнанието си и заслушах.
— Скучна работа — обобщих. — Тези хора са отегчителни.
— Така ли, Суки? За какво мислят? — Беше облекчение да чуя гласа му, независимо че звучеше малко особено.
— Секс, секс, секс…
Точно така си беше. В главите на абсолютно всички в този бар имаше само секс. Включително и на туристите, които принципно не възнамеряваха да правят секс с вампири, но пък си представяха какво правят те с вампфеновете.
— За какво мислиш, Суки?
— Не и за секс — отвърнах точно и ясно. Бях направо шокирана.
— Така ли е наистина?
— Мислех за шансовете ни да си тръгнем оттук без каквито и да било неприятности.
— Защо би си мислила подобно нещо?
— Защото сред туристите има полицай под прикритие, който току-що отиде до тоалетната, защото знае, че един от вампирите пие там кръв от вампфен. Вече се е обадил за подкрепление по малката си радиостанция.
— Излизай! — каза той спокойно и набързо се измъкнахме от сепарето, отправяйки се към изхода.
Пам беше изчезнала някъде, но докато минавахме край Ерик, Бил му направи някакъв знак. Ерик плавно слезе от стола и се изправи величествено в цял ръст. С крачка, много по-широка от нашите, той излезе преди нас през вратата, като хвана под ръка бодигарда си и я тласна навън.