Тъкмо стигнахме до вратата, когато си спомних, че барманът. — Дългата сянка, отговори с желание на всичките ми въпроси, затова се обърнах и посочих с пръст вратата, давайки му ясно да разбере, че трябва да се изпари. Той погледна смутено, както само вампир би го направил, и когато Бил ме дръпна през двойната врата, вече бе захвърлил пешкира.
Вън Ерик чакаше пред колата си — корвет, естествено.
— Ще има полицейска проверка — обясни Бил.
— Откъде знаеш?
Въпросът смути Бил.
— Аз му казах — измъкнах го от положението. Големите сини очи на Ерик засияха въпреки мрака. Явно щеше да се наложи да обясня.
— Прочетох мислите на полицая — смотолевих.
Хвърлих един поглед да видя как Ерик приема новината. Беше се вторачил в мен по същия начин като вампирите от Монро. Вглъбен и гладен.
— Интересно — обади се той. — Веднъж бях с екстрасенс. Беше невероятно.
— И той ли беше на това мнение? — попитах по-язвително, отколкото имах намерение.
Усетих как Бил затаи дъх. Ерик се разсмя.
— За известно време — отвърна многозначително. Чухме сирени в далечината и без много приказки Ерик и бодигардът му се вмъкнаха в автомобила и се изгубиха в нощта. Колата бе много по-безшумна в сравнение с останалите. Ние с Бил набързо закопчахме коланите и напуснахме паркинга от единия край, докато полицията влизаше от другия. Бяха взели ван за вампири, направен специално за превоз на арестувани вампири — със сребърни решетки. В него имаше двама полицаи вампири, които изскочиха и се втурнаха към вратата на бара с такава скорост, че едва ги улових с поглед.
Няколко преки по-надолу Бил отби на паркинга на затворен мол.
— Какво… — започнах, но Бил откопча колана ми, свали седалката назад и ме сграбчи, преди да довърша изречението.
Опасявах се, че е ядосан, и затова първоначално го отблъснах, но със същия успех можех да блъскам и по дърво. Тогава устните му докоснаха моите и ми стана ясно, че определено не е ядосан.
Боже, как се целуваше само! Може и да имаше проблеми с общуването в някои отношения, но определено не и в това. Изживяхме пет неповторими минути. Като изключим неудобството да си на предната седалка на кола, се чувствах добре — основно благодарение на това, че той бе толкова силен и внимателен. Захапах го леко и той изпъшка.
— Суки! — каза предупредително. Отдръпнах се леко.
— Ако направиш това още веднъж, няма да се сдържа, независимо дали го искаш или не — каза той и действително го мислеше.
— Ти не го искаш — отвърнах най-после, опитвайки се да не прозвучи като въпрос.
— Напротив, искам го! — Грабна ръката ми, за да ми покаже.
Ненадейно зад нас се появи ярка примигваща светлина.
— Полицията! — възкликнах. Видях една фигура да излиза от патрулката и да се приближава към прозореца на Бил. — Не му показвай, че си вампир! — добавих бързо, обезпокоена заради проверката на бар „Вамптазия“.
Макар че повечето полицейски отдели харесваха да работят с вампири, все още имаше предразсъдъци по отношение на вампирите по улиците особено когато става въпрос за смесена двойка.
Полицаят почука с тежка ръка на стъклото.
Бил запали двигателя и свали прозореца, но не каза нищо и се усетих, че зъбите му още не са се прибрали. Ако си отвореше устата, щеше да стане ясно какъв е.
— Здравейте, полицай — обадих се.
— Добър вечер — отвърна учтиво мъжът и се приведе да погледне през вътре. — Вие двамата сте наясно, че всички магазини наоколо са затворени, нали?
— Да, господине.
— Така. Ясно ми е какво точно правехте тук и нямам нищо против, но е по-добре да се приберете и да продължите там.
— Добре — кимнах енергично. Бил също успя да кимне сковано.
— Претърсваме един бар недалеч оттук — информира ни патрулиращият. Виждах само част от лицето му, изглеждаше едър, на средна възраст. — Случайно да идвате от там?
— Не — отвърнах.
— Вампирски бар — допълни ченгето.
— Не, не и ние.
— Ако нямате нищо против, госпожице, ще осветя шията ви.
— Ни най-малко.
Така и направи — насочи старото си фенерче към шията ми, а след това към шията на Бил.
— Хубаво, само проверявам. А сега тръгвайте от тук.